„Скръбният звук на лизгара, стържещ о коравата земя, се впиваше в сърцето му като ръждясал, нащърбен ханджар.“ 

С този автентичен български глас леко напевно започва книгата „До четвърто коляно“ на Веселина Кожухарова. Романът ни запознава с четири поколения жени, белязани от необикновени способности. Образите на жените са многопластови, а сюжетът мелодично разкрива трудните им съдби. 

Действието на романа се развива преди Освобождението на България и малко след това. Автентичната реч на всяка страница, темата за алчността и кървавите съкровища допълнително помагат на читателя да вникне в обстановката. Във всяка глава от книгата бавно и постепенно се разкриват образите на знахарката Мавруда и нейните потомци. Всяко поколение от жени наследява дарби - да разгадават сънища, да чуват гласовете на мъртвите. Дарби, дошли от природата и от Бога. От вярата, грижата и прошката.


  
Макар и писан в стила на автентичния български дух от онова време, романът засяга няколко теми - важни и актуални и днес: човешките добродетели, прошката, обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете. С размаха на талантлив писател, Веселина Кожухарова успява да ни предаде значението на принадлежността към рода, вярата в Бога и търсенето на доброто в живота.

„Бог ни праща всички добрини на тоз свят. Бог!“ 

Това, което прави особено впечатление в книгата, са подробните описания на пейзажа. Те помагат изключително много на читателя да вникне в обстановката. Тези описания, последвани от финото леко напевно вплитане на речта, дават възможност на читателя да вникне в обстановката и да съпреживява с героите тяхната съдба. 

„Таквиз сме си ний людете. Кога натоварим някой друг с нашти тревоги, си отдъхваме.“ 

Всъщност всяка дума звучи като част от песен, а всяка глава - нов куплет.
 
Този роман се оказа още един чудесен повод да звъня на моята баба по няколко пъти на ден, за да я питам за непознатите думи. В края на книгата има речник, но честно казано беше много по-приятно да слушам как баба ми обяснява за всяка думичка. Разбира се, всяко обяснение беше придружено с кратка история от детството на баба. Освен всичко останало, този роман ми даде „храна за душата“, а баба беше моят емоционален речник на непознатите думи от плът и кръв. 

„До четвърто коляно“ е единствената „съвременна“ книга, която успя толкова нежно и мелодично да ме върне във времена, в които дори не съм живяла, но със сигурност принадлежа към тях. Все пак и аз съм потомка, коляно на един български род. 

Автор на текста: Денислава Стойчева, книжарница „Хермес“- Велико Търново