Жозе Родригеш душ Сантуш е от авторите, които правят задълбочени проучвания за всяка своя книга. Специално за „Героичната арка“ той разчита на исторически източници, информация от стари книги и вестници, интервюирал е и съвременници на историческите личности, станали прототипи на героите в книгата. Посетил е Макао и по-специално Грандхотелът, който през 1940 г. е бил най-високата сграда в Португалската империя и е частично окупиран от японците през Втората световна война.
При романите, които са основани на реални личности и исторически събития, е любопитно къде започва и къде свършва фикцията, кое се е случило в действителност и кое – е плод на въображението на автора. Тук Сантуш преплита фикция и реалност толкова умело, че границата между тях е колкото тънка, толкова и осезаема.
Образът на генерал Артур Тейшейра от „Героичната арка“ е базиран на Габриел Маурисио Тейшейра, който става губернатор на Макао по покана на Салазар. Тейшейра не приема идеята радушно, но министър председателят на Португалия е категоричен, че в него вижда човек, на когото да се довери да ръководи малката тихоокеанска колония. А и кой може да се противопостави на Салазар?
Габриел Маурисио Тейшейра
Самият Тейшейра казва: „Както и да е, това е услуга, а услугата не се обсъжда: тя е изпълнена“. Габриел Маурисио Тейшейра е губернатор на Макао между 1940 и 1946 г., един от най-неспокойните периоди в историята му – по времето на Тихоокеанската война.
Друг любопитен персонаж в книгата е директорът на Службата по финансово-икономически въпроси – Жорже Лобо. За него Сантуш споделя: „Той е базиран на Педро Лобо от 1940 г., и всъщност комбинира качествата на Педро Лобо и Жорже Рангел, човек от нашето съвремие с профил, който не е много по-различен от този на Педро Лобо. Следователно името на „моя“ Лобо е Жорже Лобо.“.
А кой всъщност е Педро Лобо?
През 40-те и 50-те години той е един от най-влиятелните хора в Макао. Допринася за развитието както на бизнеса, така и на културата в колонията (основава Културния кръг на Макао, радио Vilaverde и др.). Страстен почитател на музиката, той дори написва няколко творби.
Педро Лобо
Обявен е за почетен гражданин на Макао, а португалското правителство го награждава с Ордена на колониалната империя през 1952 г., както и със златен медал за специални заслуги през 1958 г. Лобо е дясната ръка на всички управители на своето време, с изключение на един - Жоао Перейра Барбоса. Той заповядва Лобо да бъде арестуван, но в крайна сметка само го уволнява. След това отново е назначен по време на управлението на Габриел Маурисио Тейшейра. Твърди се, че Лобо изиграва ключова роля в Тихоокеанската война.
Художествена измислица в „Героичната чарка“ е историята за любовницата на португалския губернатор, както и любовта между рускинята и Лобо, но дори и те не са съвсем измислени. В интервю относно книгата Сантуш споделя: „Все пак колко португалски губернатори не са имали китайски любовници? Колко руски балерини не са се забъркали с португалски мъже? Педро Лобо не беше ли женкар? Така че дори художествената измислица в книгата не е точно измислица и в нея има доза истина.“
А ако обичате исторически романи и ви е интересно какво още е включил в новата си книга Жозе Родригеш душ Сантуш, може да поръчате „Героичната арка“ ТУК. Продължението на романа – „Любовницата на губернатора“, очаквайте следващата година.