Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър.Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
„Стара китайска притча разказва, че лисицата била единственото животно, което знаело тайната на „златното хапче“- безсмъртието. Самата лисица също била безсмъртна, но не искала да живее вечно. Търсела кого да заобича и да умре с него.“
Познавам стила на Галин Никифоров от романа му „Къщата на клоуните“. Започнах „Лисицата“ с очакването да се насладя на богат и красив изказ, но и с надеждата да бъде увлечена в нещо съвсем ново и различно. И очакванията, и надеждите ми бяха оправдани и надминати.
„Лисицата“ е роман за всеобхватната, извънгранична, безсмъртна любов. Роман за умението да дадеш прошка по обратния път - първо на другите и тогава на себе си. Прошка, която се постига с пречистваща болка - от онази, „която проникваше навсякъде и по удивителен начин възвръщаше живота на всичко, до което се докосваше.
Започва като приказка, така и завършва. Между началото и края съжителстват, без да си пречат криминални разследвания, любовна история, сюрреалистичност и научна точност. Героите са многолики, интелигентни, събирателни образи на доброто и злото, човешката слабост и сила. Нора Волпе, подобно на лисицата от притчата, търси лек на безсмъртието си векове наред. Открива го в разследващия убийства психолог Виктор Трейман. Тя е образ, който събира в себе си всички страни на женската природа, а той - самотен, изключително начетен бунтар, самонаказващ се за грешките от миналото. Те са като лекарство и спасение един за друг.
Когато затворих последната страница се почувствах „така, като че ли по чудо съм преминала през магическо огледало и за няколко мига съм влязла в някакъв ирационален свят“, от който не ми се излизаше. И ако отворите книгата с нетърпение или недоверие, то със сигурност ще я затворите с остатъчно чувство на удовлетворение, че сте прочели нещо изключително вълнуващо, на моменти стряскащо и скандално, но непременно разширяващо читателския ви кръгозор.
Автор на текста: Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Пловдив