ЕКИП 2

 

Не помня кога точно Кеворк Кеворкян стана програмен директор. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто вдигна телефона и се обади на Нери. И я покани да стане водеща в „По света и у нас“.

Тя не можеше да си го представи. Имахме дъщеря – ученичка.

Аз обаче бързо прецених, че предложението е един голям шанс да се направи нещо ново и различно в професията и обещах да стана и баща, и майка. Казах, че сега е моментът. След няколко месеца ще бъде късно.

Ами ако бях казал като истински мъж: „Я си стой вкъщи!“?

Решихме, че експериментът ще трае няколко месеца и Нери ще се върне.

Може би това е най-големият ми принос към българската журналистика.

Един месец Нери беше двойка с Васко Василев, който се върна от Париж, където беше кореспондент. В това време Асен Агов беше в САЩ.

Двамата с Асен въведоха незабравимото „Добър вечер, дами и господа“. Асен написа тези дни, че той го е предложил. На Нери бил финалът: „Бъдете здрави“.

 

 

                                                                                                      ...и бъдете здрави

 

 

След първите избори, на които не се случи онова, на което се надявахме, Асен започнал с „Добър вечер, другари и другарки“, а Нери продължила: „И дами и господа от Пловдив“. Не си го спомням, може да е виц.

След тези избори Пловдив беше останал „синя столица“.

Днес седесарите под тепетата са една шепа.

В архивите си Нери е запазила една емисия от онова време. Върху смачканите листове няма параф на генералния директор – както това ставаше в БНТ дълги години. Беше драскано и преподреждано до последния момент. Имаше и новина „Номер 1“. Това беше нещо ново. И тази новина рядко беше в услуга на силните на деня.

В едно интервю от онова време Нери ясно дефинира своите възгледи за журналистиката, които изповядваше до последния си ден: „Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.

Тогавашният новинарски шеф Иван Константинов поемаше ударите като гръмоотвод, но в един момент се наложи да се намеси. Изглежда, не намери сили да говори директно с екипа, а написа писмо до подчинените си. В него той напомняше, че в България се случват ежедневно и добри неща – влюбват се хора, раждат се деца... Тоест, искаше да подскаже, че се прекалява с критиките.

Дали и днес някой не пише подобни писма на новинарите? И им напомня, че има ако не добри неща, то много катастрофи. Примерно.

Нери известно време пътуваше всеки ден. Вечер се прибираше в Пловдив на стоп. Служебна кола я возеше до караулката и там я оставяше. Само че проститутките от района, като забелязали новата „колежка“, тръгнали да се разправят с нея.

После станали приятелки.

Нощните и сутрешните пътувания не я уморяваха – зареждаха я. Срещаше се с различни хора. Сверяваше си часовника – както се казваше едно време.

Един път я качва рецидивист, излязъл от затвора преди два часа. Изглежда, там не е гледал телевизия и не я разпознава. На Нери се налага да слезе още на Калугерово.

Друг път я качва автобус с работници от КЦМ. Познават я и започват да си говорят. Изваждат ракия. По едно време Нери забелязва, че автобусът обикаля около Пловдив по някакъв странен маршрут. Нери пита какво става, а шофьорът отговаря, че днес няма да работят. Ще си говорят с Нери.

Кой днешен журналист пътува с работнически автобус?

Нери имаше невероятния талант да се разбира с всякакви хора.

В онзи период всяка вечер пред БНТ имаше протести. Основно срещу Нери и Асен.

Чакаха ги отвън и ги замеряха с турски лири.

Самите протестиращи ли бяха измислили тази форма на протест, или някой им беше подшушнал?

Една вечер ѝ крещяха в лицето, че като туркиня трябва да отговаря и за баташкото клане. Такива думи тя не беше чувала даже по време на Възродителния процес.

Защо демокрацията отпуши омразата? Този въпрос и аз си го задавам до днес.

На ежевечерните протести срещу Нери и Асен пред БНТ особено гласовита беше една руса висока жена. Нери обаче беше успяла да се срещне с нея. Седнали, поприказвали и станали приятелки.

Една вечер се внедрих тайно в протеста. Една жена крещеше: „На Нери ще ѝ избода очите!“. Русата нова приятелка обаче запя друга песен: „Нерито е много добра, да знаете“.

Останалите се нахвърлиха срещу предателката.

Вече написах в началото, че „Екип 2“ извърши нещо като екранна революция.

Някой беше написал в онези години, че СДС са спечелили битката за бъдещето, но БСП – битката за историята.

 

                                                                                             Спомени за „Екип 2“

 

Не по-важна в българските условия е битката за БНТ. Тя продължава и до днес.