Защо Джейн Костело стана Катрин Айзък?

 Познаваме Катрин Айзък от забавните й дамски романи „Шаферки“, „Почти женени“, „Списък с желания“, „Нежененият ми приятел“ и др., които пише под името Джейн Костело. Със своя непринуден, лек и шеговит стил тя си спечели милиони почитателки. Героините й са остроумни млади дами, които се справят с трудностите на ежедневието. Те не се различават от средностатистическата съвременна жена и именно затова са толкова близки до сърцата на читателките. Успешната й кариера като журналист (на 28 години е назначена за главен редактор на „Ливърпул Дейли Поуст“, което я прави най-младата жена, заемала тази длъжност в голям ежедневник във Великобритания) й помага да направи историите си интригуващи, вълнуващи и запленяващи. След девет публикувани романа споделя, че детската й мечти да стане писател се е сбъднала.

С десетата си книга обаче авторката тръгва в съвсем различна посока.

На идейно ниво романът „Ти, аз, всичко“ беше много по-различен от предишните ми девет книги. Това ме изправи пред предизвикателството или да се откажа от тази история, която не е в стила на типичните за Джейн Костело романтични книги, или просто да я напиша и да се тревожа за останалото по-късно. В крайна сметка нямах кой знае какъв избор. Историята гореше в мен, а героите й ме държаха будна нощем, докато ставаха все по-живи.

Когато агентът й прочита първата чернова, е убеден, че книгата е много по-смела от всичко писано от нея до този момент и затова трябва да бъде публикувана под друго име. Така се ражда Катрин Айзък.

Въпреки рязката смяна на посоката, романът е не просто добре приет, а предизвиква международен интерес. Той вече е издаден в над 20 държави. По историята ще бъде заснет филм от продуцентската компания на „Вината в нашите звезди“, „Здрач“, „Лабиринтът“.

 За „Ти, аз, всичко“

Джес е на трийсет и две години и има тежко генетично заболяване. Въпреки че все още няма симптоми, тя знае, че някой ден – може би по-скоро, отколкото се надява – коварната болест ще съсипе тялото и ума й. Сигурна е в това, защото майка й е в напреднал стадий.

Джес и десетгодишният й син предприемат пътуване до Шато де Росиньол, сгушено сред слънчевите хълмове на Югозападна Франция. Там те ще гостуват на баща му – Адам, с когото се виждат едва няколко пъти годишно. Младата жена иска да се увери, че детето й ще има родителска подкрепа, когато тя вече няма да е в състояние да му я даде. Време е Адам да порасне и да започне да се държи като истински баща. За да постигне целта си, Джес е готова да прекара пет седмици в обаятелната му и вбесяваща компания.

Следват слънчеви утрини с кафе и кроасани (с истински шоколад в тях) и уханни вечери с чаша вино в ръка.

Тримата се разхождат по тесните криволичещи улички на стари градчета, разглеждат средновековни замъци, дори скачат във водопади.

През това лято Джес ще се опита да накара Адам да заобича собствения си син. Тя ще се научи да живее въпреки страха от необратимата болест и да оценява всяка дребна радост, която я споходи.

 Интервю с Катрин Айзък

 Какво те вдъхнови да напишеш „Ти, аз, всичко“?

Първоначалната идея ме споходи, след като майката на мой познат беше диагностицирана с болестта на Хънтингтън. Бях поразена от последиците. Реших да пиша по тази трудна тема, но с чувство за хумор. Исках да накарам читателите да плачат, но и да се смеят, да ги пренеса заедно с Джес във великолепната Южна Франция и в крайна сметка да предам окуражително послание – че човек може и трябва да живее пълноценно, колкото и трудности да среща по пътя си.

Какъв тип писател си – от тези, които винаги планират, или просто сядаш и виждаш накъде те водят думите?

Определено съм от планиращите. Опитвах се да импровизирам дълги години, преди да бъда публикувана, но не се получи. Стигах до трета глава и се оплитах, губех нишката на сюжета. Планирането ми позволява да добавям обрати и изненади към действието, което считам за основен елемент в книгите ми. Също така това е добър начин да държа писателския блокаж на разстояние.

Има ли нещо в процеса по създаването на един роман, което все още те изненадва?

Колко трудно е все още! Предполагах, че след десет книги ще ми се струва лесно, но в много отношения е все по-голямо предизвикателство. И основната причина се крие в това, че се чувствам длъжна да се усъвършенствам с всяка книга, да засягам теми, от които преди бях прекалено уплашена и мислех, че няма да съм способна да ги разгърна по правилния начин.

Също така през годините се научих, че за да напишеш нещо наистина добро, първо трябва да се увериш, че ще издържи и най-взискателната проверка.

Какво ти донесе името Катрин Айзък?

Основното предимство беше, че новото име ми помогна да изпратя по-ясно послание към читателите. „Ти, аз, всичко“ е различна и много по-смела книга от романтичните комедии, които пишех като Джейн Костело. По този начин привлякох възможности, които преди ме подминаваха, като това да бъда издадена в САЩ за първи път и да получа предложение за екранизация от „Lionsgate“ и „Temple Hill“.

Ако можеше да прочетеш само една книга до края на живота си, коя би била тя?

„Ребека“ от Дафни дю Морие.

Какъв е въпросът, който никога не са ти задавали на интервю, а ти се е искало? И какъв е отговорът?

Може би къде искам да се развива действието в следващата ми книга, а отговорът е Норвегия.

Обичам да пътувам и затова ми харесва да пиша романи, чиито сюжети се развиват извън Великобритания. Първото ми турне с „Ти, аз, всичко“ беше в Норвегия и наистина се влюбих в тази страна. И въпреки че скандинавските държави най-често са свързвани с трилърови сюжети, в Норвегия аз намерих толкова спокойствие и красота, че с удоволствие ще я направя декор на моя книга. Някой ден...