През февруари беше публикуван сборник с документални разкази и пътеписи от Георги Божинов. В тази книга авторът на „Калуня-каля“ ни пренася в Западни Родопи и представя необятната красота на природата във всеки сезон. А ние подбрахме няколко вдъхновяващи цитата, с които да се потопите в атмосферата на „Вдън гората Дикчам“.

Зима

...Пак сутрин – но какво слънце и колко блясък и чистота навред! Всичко искри, всичко свети, всичко посреща и изпраща лъчи. Далече на запад се дига страховитата снежна грамада на Триглав, нацепена от урви и пропасти, настръхнала с острите си замръзнали бодли на върховете си. На изток се извива като лък, прицелен в небето, белият овал на Атово падало. А гората... Цялата нацъфтяла в скреж, накитена с всичкото тежко великолепие на зимата, като за венчило. Скреж на дълги влакнести кристали виси от всяка клонка. Скреж и по снега, но мек, пухест, напръскан със синьозелено-жълто-аленото пъстрило на спектъра.

***

Снегът все валеше и качулеше дърветата, качулеше и нас. Валеше непрекъснато и чистеше гората от гнилежа, чистеше въздуха, пречистваше и нещо в нас. Вървяхме леки и чисти, забравили време и място, все вървяхме и не проговаряхме ни дума. Нима трябваха думи?

Пролет

Слънце и облаци, но повече слънце. По пътя лъскат локви, пътят просъхва, муши се из гората на сянка, излиза на припек край нацъфтелите поляни, кривѝ и от време на време се засилва да прескочи реката, все така мътна и озъбила камънаците си. Гората се разшумила, пилците се разпели. Някъде дрънчат звънци, блеят овци.
Пролет.

***

Гора. Зелени, назъбени талази, застинали и тайнствени. Спокойно е, клонка не трепва, а гората все звъни леко. Гората диша.

Лято

...Август. В дългите сочни падини по високото бабячани сега косят ливадите си. Тревицата е ситна и мека. Мъжете я косят, а жените, задянали тежки бремета със сено, я правят на копи. Ръжта тук е още зелена. Щъркели крачат важно из косенината и човкат скакалци. Звънко чаткат брусове по косите.

***

Времето пак се оправи. Дъждовните води изтекоха, небето се обистри, пак зажари летен зной. Тежко клюмат тежки класове житата. Вейне вятър – класовете шушнат и звънят изпечени. Жътварски забрадки и яшмаци се мярнат, скрият и отново се покажат като морни бели гълъби из житните талази. Лято – дълго, дълго, край няма. Жътва.

Есен

Откъм север, над гората, тресна само веднъж и тутакси заръси тих, ситен дъждец, един от тия дъждове, с които изведнъж замирисва на есен, които обират праха на пътищата и правят въздуха по-чист.

***

Небето е все така захлупено отвсякъде и все така ръми, без да спира... В такова време най-добре е да седиш вътре, да гледаш навън – и да слушаш.

Повече за книгата и автора може да видите ТУК.