Недялко Славов – един от най-успешните съвременни български писатели

Недялко Славов е български поет, писател и драматург. В творбите си той не търси удобното укритие на историческия сюжет. Не отказва да вижда човека като проекция на Бога. Не отмества очи от стоическия опит на съвременника да оцелява срещу тиранията на идеологиите.
Благодарение на всичко това днес се нарежда сред най-успешните съвременни български писатели. Известни негови творби са романите „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, „Камбаната“ и „Пиафе“.
Славов е автор и на поетичните сборници „Сърдечни сезони“, „Оптимистична поема“ и „Мраморни години“, на пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, на сборника „Филипополски разкази“.
Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки.
Носител е на националните литературни награди „Хр. Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016), „Цветето на Хеликон“, „Иван Николов“ и др.

Всеки от нас е кратка история на човечеството...

                             Потопът ни разделя, губя го в суматохата. Следващите дни минават като сън – и грохотът, и оттеглянето на водите, и връщането ни в Територията. Нощем огънят пак ни събира. Гледам лицата на хората. Господи, колко къса е човешката памет! Колко потопа е забравила, колко още ще забрави.

Из "И станах река"

 

 

Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов.
Всяка негова дума е символ, изречението образува контекст, а стилът му като свещена змия се увива около гърлото, докато не остане глътка въздух, незаслужена.

 „И станах река“ не е книга за забавление. А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието.

Димитър Стоянович

 

„И станах река“ е роман за светлата проекция на човека и за неговата сянка. За смисъла и безсмислието на човешкия живот на фона на вечната природа – майка.

Стойо Вартоломеев

 

Химн на светлината, какъвто българската литература не познава. Възхитителна възхвала на живота.

Александър Секулов

Вижте повече за книгата тук.