Никос Казандзакис. Каквото и да кажа за този автор ще бъде малко! Една от най-интересните, най-запомнящите се и най-противоречивите личности в литературата.

Трудно е да се пише за великите. Дори не се осмелявам да нарека това ревю, а по-скоро възхвала към гения на един обикновен човек, казал необикновени неща. А поривът ми да говоря, пиша и мисля за него, са новите прекрасни издания на "Последното изкушение" и "Пътешествайки" от издателстно "Ентусиаст".

Всяка негова книги е различна, но носи философията на живота му. Откриваме различни герои, които се напълно контрастни, но едновременно се допълват. Ин и Ян, кокошката и яйцето, непрекъсната борба между слабия и силния, която води до пълна симбиоза - единият не може да съществува без другия. Четеейки произведенията му, ние проследяваме нишката на авторовото израстване, неговите идеи, спадове и върхове. Никос Казандзакис не е просто автор на книги. Той е част от тях. Във всяка една оставя следа от душата си, а читателя бива завладян от красотата на разказа. Помня какво ми каза човекът, който ми препоръча Казандзакис: „При него прочиташ първия ред и или те хваща веднага, или те губи завинаги!“. Е, хвана ме. Не с първия ред, а с първата дума.

 

В стила му веднага разпознаваме балканското и гръцкото, усещаме мъжкото писане със сила, но и прецизността, с която подбира всяка буква, дума и словосъчетание. Неговата литература не е за всеки. Трудно ще бъде разбран от хора, очаквайки разказа да върви с лекота. При него има прекалено много за преглъщане и смилане. Той не се чете само с душа, трябва да прибавим ум и много търпение. Много имам да кажа за Никос Казандзакис, но както мъдрите са казали – не са нужни много думи, за да изразиш мнението си. Той винаги ще бъде един от неразбраните от религиозна и дори политическа гледна точка. Ще остане в историята със знаменитата си битка с Албер Камю за Нобелова награда, която, естествено губи, но въпреки това остава автор, с който балканският народ може само да се гордее.

Искрено благодаря и на преводачите, които се стремят максимално да преведат не само текста, но и цялата есенция на неговото творчество, защото заради тях, ние днес се докосваме до геният на Гърция. Ще завърша с един цитат от Казандзакис, а вие ще решите "хваща ли ви или не".

„Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание - бях загубил всичките си пари... всичко беше загубено. И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея. Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ - едни го наричат бог, а други дявол, - връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най - висше, най - сурово щастие.”

 

Автор на текста: Вяра Янакиева, книжарница "Хермес" - Пловдив