На 28 февруари се навършват 90 години от рождението на професор Иван Сарандев.

 

 

 

         Той е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които „Българска литература (1918–1945)“ т. 1 и 2, литературни анкети с Елисавета Багряна, Емилиян Станев и Валери Петров, „Хроника на едно приятелство“, „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“, „Българският литературен авангард“ и др.

         За писателя, преподавателя и приятеля Иван Сарандев разказва управителят на „Хермес“ Стойо Вартоломеев.

 

Г-н Вартоломеев, в послеслова към „Българският литературен авангард“  пишете: „Иван Сарандев беше моят Професор. Мога да го нарека така заради дългото общуване с него, започнало от студентските ми години и продължило до смъртта му.“ Разкажете ни малко повече за дълбоката връзка между вас и Професора.

         Имах много основания да нарека Иван Сарандев моя Професор, въпреки че той беше професор на много студенти, които са изучавали Българска филология, защото смятам, че през тези месеци и години между нас се създаде едно истинско приятелство.

         Ние бяхме първият випуск на специалност „Българска филология“ в Пловдивския университет. Четяхме много, имахме големи амбиции, а той ни преподаваше по Съвременна българска литература.

         В университета вече се беше появил литературен клуб за поети и писатели. По негова инициатива се създаде и Клуб за литературна история и критика. Там обсъждахме различни произведения на български автори, учехме се да пишем първите си отзиви за печата, канехме известни български писатели да ни гостуват. Ровейки се в моята лична библиотека, попаднах на един далечен автограф от Блага Димитрова, която гостуваше в този клуб. Очевидно още по това време Иван Сарандев е забелязал тази моя, така да я нарека, свръхамбиция да се занимавам с литература.

         Той дойде в университета като академичен човек, държеше се дистанцирано, така както се предполага да се държи преподавател със студентите. Външно изглеждаше трудно достъпен, но общувайки по-дълго време с него, ние се опознавахме и аз го видях в една по-различна светлина – като широкоскроен човек, който настойчиво ме окуражаваше да се развивам и да продължавам напред.

         Общуването ни продължи и след като завърших университета и станах учител в далечно родопско село. В този период често намирах време и поводи да пътувам до София, където беше меката на литературния живот. През декември 1977 г. присъствах на премиерата на книгата на проф. Сарандев „Емилиян Станев. Литературна анкета“. Тя беше първата от поредица анкети с известни български писатели, които той направи. На изданието, което пазя и до днес, той ми написа: „С вяра в неговите възможности“. Трябва да призная в личен план, че Професорът беше човекът, който съдействаше моите текстове да бъдат публикувани в централния литературен печат – в. „Пулс“, в. „АБВ“.

         Един ден, докато още бях учител в Родопите, ми каза: „Литературното анкетиране започна. Ти си в Смолян и трябва да направиш анкета с поета Усин Керим. И аз наистина направих такава анкета, която за мой срам все още не е издадена, но и това ще се случи някой ден.

         Голямата подкрепа от Професора дойде, когато се върнах от Родопите в Пловдив и започнах да се готвя за аспирантура в Института за литература. Явихме се 30 човека и останахме трима за две места. Аз всъщност бях третият, който отпадна. Разочарованието беше голямо. Тогава Иван Сарандев много ми помогна като ме свърза с издателство „Христо Г. Данов“. От там започнаха да ми дават ръкописи, за да пиша мнения за тях. Постепенно работата толкова ми хареса, че на следващата година забравих отново да кандидатствам за поредния конкурс.

         Така че без неговата реална подкрепа, аз нямаше как да постигна това, което съм постигнал сега.

 

Коя е първата книга на Иван Сарандев, която „Хермес“ издаде?

         Сарандев имаше уникално мислене като литературовед. Той роди голямата идея за литературното анкетиране на български писатели и направи анкети с едни от най-знаковите имена в родната литература - Емилиян Станев, Елисавета Багряна, Дора Габе и Валери Петров. Сарандев умееше да мисли и пише мащабно и в тези големи анкети той добави втора идея, заимствана от професор Шишманов, който в разговор с Алеко Константинов му задава 31 въпроса. По-късно той задава същите въпроси и на Иван Вазов. Въпросите са лични и придават една по-различна стойност на разговорите.

         Така се роди и книгата „Изповеди. 101х31.“, която всъщност е първата книга на Професора, която „Хермес“ издаде.

 

 

В нея авторът е събрал отговорите на 101 български писатели на 31 въпроса, за да ни въведе в техния личен и творчески свят. Анкетирани са представители на писатели от всички поколения след Освобождението, сред които Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Леда Милева, Дора Габе, Блага Димитрова, Николай Хайтов, Радой Ралин, Мирела Иванова и др. В знак на уважение към професор Сарандев ние издадохме книгата и в луксозен вариант.

         След това издание „Хермес“ отпечата двутомника „Българска литература „1918-1945“, „Емилиян Станев. Литературна Анкета“, „Валери Петров. Литературна анкета“, издадохме книга за голямото му приятелство с Борис Делчев - „Хроника на едно приятелство“, „Българският литературен авангард“.

 

 

Иван Сарандев е автор на едни от първите анкети в българската литература, сред които и анкетата с Валери Петров. Можете ли да ни разкажете с какво тази книга е по-специална за „Хермес“?

         Аз вече споменах за моята неиздадена анкета с Усин Керим, която беше в „Български писател“. Там, заедно с нея имаше още две анкети – на проф. Сарандев с Валери Петров и на Петя Александрова със Станка Пенчева.  Един ден през 90-те години професорът ми звънна да отидем и да ги вземем. Голямо търсене падна, но ги намерихме. Първо издадохме „Валери Петров. Литературна анкета“. Излизането на книгата през 1997 година съвпадна с честването на годишнина от основаването на Издателска къща „Хермес“. На тържеството, което беше в малкото НДК, дойдоха много хора. През този период  общият ни тираж беше достигнал 10 000 000 екземпляра. Книгата, на която сложихме знакът на десетмилионния екземпляр, беше литературната анкета с Валери Петров.

 

Книгата „Йордан Йовков. Летопис на неговия живот и творчество“ е знакова и отличена с Национална литературна награда на името на писателя. А лебедовата песен на Иван Сарандев е двутомникът „Йордан Йовков. Летопис на неговия живот и творчество“, върху който той работи през последните години като отговорен редактор.

Йордан Йовков ли беше писателят, на когото Професорът се възхищаваше най-много?

         Специалното отношение на Иван Сарандев към Йовков пролича още в неговите лекции. С годините усетих, че има някаква кармична връзка между него и писателя.

         Сарандев е автор на най-знаковата книга за Йовков - „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“, претърпяла вече няколко издания, има я и днес в издание на БАН. Тази книга всъщност е най-пълният творчески и личен портрет на писателя. Тя не е строго научна книга, защото в нея професорът е дал воля и на личните си емоции.

 

 

Лебедовата песен на Професора също е свързана с Йовков. Той беше редактор на огромен труд в два тома, обхващаш целия живот на твореца – „Йордан Йовков (1880-1937 г.). Летопис за неговия живот и творчество“. Те, както е споделяла съпругата му, са му отнели не само много от личното му време, но и от здравето му, тъй като той искрено се е вълнувал как ще бъдат издадени и разпространени. Съавтор в тях е и неговата сестра Сия Атанасова.

         В заключение бих казал, че Иван Сарандев си остана най-проникновеният изследовател на творчеството на Йовков.

 

Какво е чувството да станете издател на човека, който ви е запалил за литературното слово?

         Сарандев беше един от най-добрите познавачи на българската литература, с много познания, с много интуиция, с голямо уважение към писателите. Книгите му са изключително ценни и за нас е чест, че част от тях са излезли със знака на „Хермес“. Разбира се нямаше как да не изпитам и чувство на удовлетворение, че с подкрепата, която съм оказал като издател, съм имал възможност да върна част от жестовете, които той е направил за мен.

         В последните години от живота си Професорът боледуваше много. Аз реших да го зарадвам като направим ново издание на „Българският литературен авангард“. Когато му занесох книгата, той я прегърна като дете и не искаше да се разделя с нея. Поисках да ми напише автограф, но му беше много трудно да го направи. Опитах се да го окуража, казвайки му: „Професоре, ти си дал толкова много автографи, бъди по-смел.“ Той мисли дълго и накрая написа нещо, което само той знаеше какво е.

         На другия ден съпругата му Весела ми се обади и ми каза, че Професорът цяла нощ е спал с книгата. Много тъжно ми стана за това, че този човек, който толкова е направил за българската литература, за българските писатели, стига дотам да не може да се порадва на това, което е създал.

         Независимо от неговия физически край обаче, съдбата на творците е щастлива съдба, защото те си отиват, но това, което са създали, това, което са написали, то остава и продължава да живее. Така че Иван Сарандев, чрез книгите си, остави трайна следа в българската историография, в паметта за българския писател.