Лидер на мнение и бестселъров автор, Рейчъл Холис посвещава блога си и най-новата си книга „Момиче, измий си лицето“ на това да насърчи жените да спрат да преследват чужди идеали и да живеят по собствените си критерии за щастие и успех. Освен че получава редица награди за работата си, Рейчъл Холис има и многобройни последователи и е определяна и като „най-добрата приятелка на хиляди жени по света“.

Рейчъл Холис автор на Момиче, измий си лицето - интервю

Кое те вдъхнови да напишеш „Момиче, измий си лицето“?
Исках жените да разберат колко силни са всъщност и че във всеки един момент могат да променят живота си към по-добро. А вече знаех, че е много по-вероятно читателите да ми повярват и да приемат думите ми, като им разкажа за моите преживявания, за трудностите, които самата аз съм срещала, и стъпките, които съм предприемала, за да се справя с тях.

Както в книгата, така и в сайта си, пишеш с много чувство за хумор и искреност. Какъв е процесът ти на работа, как избираш темите си?
В повечето случаи пиша за това, за което си мисля или върху което работя в личния си живот. Зад всяка болка, безпокойство, нервност, гняв се крие някаква причина. Аз се опитвам да изследвам чувствата си и пиша за това, което искам да осъзная в съответния момент. Животът е труден и забавен, и тъжен, и дразнещ, изтъкан е от безброй неща и аз пиша за всички тях.

А как се стигна до заглавието „Момиче, измий си лицето“?
Заглавието всъщност дължа на една приятелка. Разказах й какво послание искам да носи книгата и започнах да подхвърлям различни варианти - „Момиче, стани от пода“, „Момиче, престани да плачеш“... Изведнъж тя ме прекъсна с „Момиче, измий си лицето“. Каза го със страхотния си тексаски акцент и веднага разбрах, че това е заглавието. Харесва ми символизма – да измиеш сълзите от лицето си и да започнеш начисто.

Момиче, измий си лицето - Рейчъл Холис

Разкажи ни малко повече за пътя ти дотук и как се разви кариерата ти.
Завърших гимназия с една година по-рано и се преместих в Лос Анджелис, за да уча актьорско майсторство. Няколко месеца след това започнах стаж във филмовото студио Miramax, където ми предложиха постоянна работа, и напуснах университета. По-късно получих възможност да се занимавам с планиране на събития. Обожавах тази работа и в един момент дори основах собствена фирма. Междувременно създадох блога си, започнах да навлизам в света на социалните мрежи и се превърнах в инфлуенсър във време, когато тази дума изобщо не съществуваше. 
В блога пишех основно за неща, които ме вълнуваха тогава. Като майка на малки деца, се чудех с какво да ги храня и постепенно се наложих като кулинарен блогър. След време започнах да работя върху личностното си развитие и водех последователите на блога заедно с мен през всички промени, през които преминавах. А това оформи начина, по който блогът изглежда днес. 
Мисията на компанията ми обаче се запази във времето – да предоставям на жените инструменти и възможности, за да променят живота си. Преди осем години това означаваше статии от типа на: „Ето как да накарате децата да вършат домашните си задължения и да слушат по-внимателно в училище“. Днес са по-скоро въпроси или идеи, които да ви поведат по пътя на промяната. В света на мотивацията и личностното развитие има толкова много мъже, които споделят вижданията си, но според мен има наистина уникални начини, по които жените могат да получат тази информация, и ние предлагаме именно това.

Има ли нещо, което ти се иска да си знаела в младежките си години или съвет, който не сте успяла да включиш в книгата?
Иска ми се да знаех, че не трябва да променям себе си, за да се впиша в нечии представи. Че това, което съм, е достатъчно и ценно. Пропилях толкова много години в опити да бъда определен тип жена и едва в последните пет години започнах да се чувствам удобно в собствената си кожа и да изпитвам радост и удовлетворение от това да бъда себе си.
Колкото до съветите, които не съм успяла да събера в „Момиче, измий си лицето“ – включих ги в следващата си книга!

А какво ще посъветваш начинаещите писатели?
Няма магическа формула при създаването на една книга – просто трябва да седнеш и да я напишеш. Имаше моменти в които изобщо не харесвах това, което се получаваше. Но всяка сутрин (и имам предвид ВСЯКА сутрин) ставах в 5 часа, за да продължа с писането преди да отида на работа. Не бива да се отказвате от мечтите си дори когато ви се струват невъзможни за постигане.

 

Вижте повече за книгата на Рейчъл Холис тук.