"Останалото е мълчание" е напрегнат психотрилър, който ще ви държи в плен от първата до последната страница! Още откакто чух за книгата на английски ("The Silent patient") нямах търпение да излезе на българския пазар, като разбира се имах и големи очаквания към нея.

"Само тя знае какво се е случило. Само аз мога да я накарам да говори".

Как би се развила историята, ако единственият свидетел/извършител на жестоко убийство отказва да говори?

Алисия Беренсън е талантлива известна художничка, открита с прерязани вени до мъртвото тяло на своя съпруг Гейбриъл, като всички улики сочат, че тя го е убила. Единственият проблем е, че тя е осъдена за убийството и не се защитава по никакъв начин, a просто избира мълчанието.

Заинтригуван от случая й е психотерапевта Тео Фейбър решава, че ще посвети цялото си време на него, защото нещо му подсказва, че нещата далеч не са толкова очевидни. Той кандидатства за работа в психиатричната клиника "Дъбравата", където Алисия излежава своята присъда, а откритията му там са шокиращи и повдигат редица въпроси.

„Очите ми се напълниха със сълзи, докато се качвам нагоре по хълма. Не плача за майка си или за себе си, нито за клетия бездомник. Плача за всички нас. Навсякъде има твърде много болка и ние извръщаме очи и се правим, че не я виждаме. Истината е, че се страхуваме, ужасяваме се един от друг. Аз се ужасявам от себе си - и от майка ми в мен. Наследила ли съм лудостта й?"

Какво може да пречупи психиката на един човек? Дали мотивите оправдават делата ни? Доколко можем да се доверим на човека срещу нас? Може ли един счупен в душата си човек да помогне на друг? Лекува ли се травмата от детството?

"Понякога се изисква смелост и време, за да бъдеш честен."

Как стигаме до онзи момент на безкрайна болка и тъмнина, в който се отключват най-тъмните кътчета на душата и оттам се изливат само гняв и самота? Сякаш Алекс Майкълидис се е опитал да изследва най-мрачните тайни на човешкия мозък, които умело успяваме да скрием зад фасада от престорени усмивки, погледи и изречения без смисъл. Дали не казваме повече без да говорим и какво е нужно, за да оставим само мълчанието "да говори"?

 

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница "Хермес" - Стара Загора