Нова книга от авторката на трилогията „Под небето на Тоскана“, „Красивата Тоскана“ и „Всеки ден в Тоскана“ и романа „Жени в слънчева светлина“.

Франсис Мейс е известна поетеса, ценител на изисканата кухня и автор на пътеписи. Особено популярна става с книгата си „Под небето на Тоскана“, която още с излизането си се превръща в бестселър и остава в класациите на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на повече от 2 години. По нея е направен и едноименният филм с участието на номинираната за „Оскар“ актриса Даян Лейн.
Наричат авторката „бардът на Тоскана“. Домът й в Брамасоле е мястото, където е живяла най-дълго. С приключенски дух, ненаситно любопитство и завидно умение да се наслаждава на живота, Франсис Мейс не спира да пътува из цяла Италия. Нейните преживявания и впечатления са побрани не само в известната й трилогия, но и в редица пътнически мемоари, илюстровани справочници, няколко стихосбирки. Книгите й са преведени на повече от 25 езика.

А сега Мейс ни разкрива непознатата Италия в „Ще се видим на пиацата“.

За книгата

Колизеумът в Рим, кулата в Пиза, площад „Сан Марко“ във Венеция са първите неща, за които се сещаме, когато мислим за Италия. Но тези забележителности само загатват за чудесата, които може да предложи тази страна.
В „Ще се видим на пиацата“ Франсис Мейс ни представя една Италия, позната единствено на местните, която двамата със съпруга й са обикнали по време на кулинарните им пътешествия из тринайсетте региона – от Фриули до Сицилия. По пътя те търсят културните и историческите съкровища, които не могат да се открият между страниците на традиционните пътеводители.
Авторката ни повежда из очарователни малки улички, през глъчката на пазарите и магията на онези лежерни следобеди, в които просто се наслаждаваш на деня.

Включени са практични съвети за пътуването, информация за местни забележителности и много автентични рецепти от италианската кухня.

 

Франсис Мейс за Италия

 

Италия не престава да ме удивява. Местата, които съм избрала в тази книга, са примерни, защото, ако пътувате с приключенски дух, ще откриете други, които ще ви притеглят по-силно и ще ви позволят да разберете защо сте стигнали толкова далече и какво ще отнесете със себе си, когато си тръгнете. Може би едно плуване в хладното октомврийско море при Карлофорте на остров Сан Пиетро в Сардиния, едно потапяне, което ще ви изтръгне от летния унес и ще ви зареди с енергия за есента? Или чиния рукола, подправена с лимонов сок и пресен зехтин в Соренто, когато вкусът се слива с упоителното ухание на цитрусовите дървета, цъфтящи в стъпаловидните градини навсякъде около вас? Ще поискате да се храните така до края на живота си. Царствен кардинал, който крачи из Ватикана. Какво помпозно зрелище, си мислите вие и в същия момент зървате как расото е прищипано на задните му части, доказвайки, че божественото е човешко. Лудата, която изпълнява арии от „Аида“ във фонтана на площад „Кампо де Фиори“ в Рим; потрепващите сенки на фенерите, когато поглеждате към пустата Пиаца Навона в три през нощта и чувате само плискането на необикновените фонтани долу. И после някой започва да свири Вивалди на флейтата си. Вашият Рим само в един ден. Личните преживявания, малките експлозии от тайни значения, които пътуването може да даде, древната светлина, процеждаща се между гръцките колони в Селинунте, докосвайки лицето на детето ви, за да го запечата в безкрайния поток на историята. Местата ни предлагат такива дарове, ако сме готови да ги получим.

Дали познавам Италия добре? Не. И не защото не съм пътувала, наблюдавала, съзерцавала милиони картини, и не защото не съм чела заплетената й история. За да опознаеш Италия, са нужни десет живота. Всеки път, когато се връщам, изпитвам същото вълнение, което ме изпълваше в първите години, когато заживях тук. Толкова много може да се научи и какъв късмет, че имам пет седмици или шест дни, или три месеца – и естествено, ще започна да придобивам усещането, че разбирам това място. Но Италия си остава неуловима.