Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една друга. Мисля за всички лъжи, което съм повтаряла през годините, докато не се запечатаха толкова дълбоко в съзнанието ми, че ми заприличаха на истина: тръгнах си, защото се нуждаех от промяна.“

Срещата на четирите приятелки е обвита в пълна мистерия. До последно никоя от тях не знае защо Кейт ги събира толкова спешно. Срещата с миналото е неизбежна. Сблъсъкът с наранените хора от тяхната игра също. Дали обществото е готово да ги приеме отново след всичко случило се някога?

„Затварям очи, скривам лице в дланите си, опитвам се да изтрия образа и когато отново поглеждам, там са само Теа, Фатима и Кейт. Но споменът си остава-тяло, изпънато върху килима, четири пребледнели от шок лица, потънали в сълзи...“

Четири приятелки. Четири съдби. Много лъжи. Едно окървавено тяло. Едно обещание. Коя от тях лъже? Ще излезе ли истината наяве и готови ли са четирите момичета да поемат последствията от нея? Всички отговори в „Игра на лъжи”, която оставя читателя без дъх до самия край!

„Ние просто се прегръщаме четирите, като четири дървета, сгушени заедно в едно, за да устоят на морските ветрове. Събрали сме ръце, пристиснали чела, слели топлината на телата си, усещам ги, другите, тяхното минало е толкова прелепено с моето, че няма начин да се разделим.“

„Първо правило - Излъжи!

Второ правило - Придържай се към историята!

Трето правило - Пази се да не те заловят!

Четвърто правило - Никога не се лъжем по между си!

Пети правило - Знай кога да спреш да лъжеш!“

 

Автор на текста: Десислава Комитова-Воева, книжарница "Хермес" - Стара Загора