„Някои хора търсят съдбата си, други я намират, без да я търсят.“

Стилът на Майте Уседа се отличава с непринудените си диалози, които веднага ни карат да почувстваме героите като истински. Прозата на Майте е елегантна, обогатена от прекрасно чувство за хумор и голяма доза оптимизъм. Дори най-драматичните моменти тя смекчава с ироничен и забавен език.

Подобно да другите романи на Майте Уседа, „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ е история, написана с много чувство за хумор и много любов, която ни пренася на слънчева Майорка в една лозова плантация, собственост на Алисия и покойния ѝ съпруг Алфредо. Тя не знае нищо за лозята и производството на вино, но времето я пристиска и  трябва да се научи бързо, ако иска да спаси винарската изба, да подреди живота си и да запази сърцето си цяло. А за свои ужас, освен лозовите масиви, тя наследява и кучето на съпруга си – Алисия не обича кучета, а и сладкият питомец очевидно не я харесва. 

Алисия успява да управлява лозовите масиви с помощта на работниците си, които са с нея още преди смъртта на Алфредо. С тях тя споделя и радостните и тъжните моменти. Има любяща и малко щура сестра и приятели, които винаги са до нея и оказват нужната ѝ подкрепа в трудните моменти. Но нещо липсва в живота ѝ – любовта. След 6 години, в които е страдала за съпруга си, тя е готова да се впусне във вихъра на нова любов, а сайтът за запознанства на нейната приятелка Наталия е разковничето това да се случи. Или поне Алисия се надява на това. След няколко неуспешни срещи, Алисия се е отчаяла и е стигнала до извода, че сайтът на Наталия не върши работа и ще остане сама завинаги. 

И тогава на хоризонта се появява Марко. Загадъчен корсиканец, който, освен че е невероятно красив и чаровен, е и магистър-агроном и разбира от лозя. Точно това, от което Алисия се нуждае! Марко е мъжът, който е чакала и който освен нея, ще спаси и лозето ѝ. И нещата се случват. За четири прекрасни дни Марко и Алисия се срещат и страстта помежду им избухва в пожар. Изпепеляваща страст, от която и двамата не могат да се измъкнат. Алисия е готова да даде шанс на Марко, да го допусне по-близо до себе си, до семейството си. Готова е да повери сърцето си в неговите ръце. Той е нейният спасителен пояс. До момента, в който миналото му не надвисва над тях като тъмен буреносен облак. И животът  на Алисия се преобръща с главата надолу. 

Следват месеци в търсене на истината – месеци, изпълнени с много въпроси, месеци през които Алисия трябва да изясни чувствата си и да подреди приоритетите си. Месеци, през които трябва да вземе решения, от които зависи бъдещето ѝ с Марко, съдбата на винарната и на всички, които работят в нея. 

„Понякога си мислех, че когато животът ни дава и ни отнема, го прави с някакъв умисъл. Навярно иска да ни насочи към съдбата ни.“

„Алисия и теоремата за безкрайната любов“ е история, която ни кара да се смеем с глас, да плачем силно и да обичаме още по-силно. История за любов, вино и прошка. История, от която разбираме, че всеки заслужава втори шанс и че понякога нещата, които правим и решенията, които взимаме, не са по наше желание. Понякога обстоятелствата са против нас и нямаме друг избор освен да приемем съдбата си и да се научим да живеем с болката.  

„Понякога не искаме да позволим на никого да ни отвори очите, защото се чувстваме по-удобно така, може би защото си мислим, че сме в безопасност.“

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница „Хермес“ - София