Вода през пръстите

От началото на 90-те Иван Сухи пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените „лакуни“ на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики […] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа.

- Светлозар Игов