Сънища наяве

Десетгодишният Питър Форчън обича да седи и да фантазира, да бленува, да мечтае, да се унася в това, което не е нито фантазия, нито мечта, нито блян, а точно сън наяве – състояние, в което момчето си представя с абсолютен реализъм, че е разменил тялото си с това на котка, или на бебе, в което съществуват неща като „изчезващ крем“ и „магическа пръчка“, позволяващи на човек да изчезне или да се превъплъти в нещо друго.