Боядисвам лятото в бяло

За Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина.

В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове.