Към сватбата

Един дрозд запява в акацията. Песните на птиците повече от всичко друго ми напомнят как нещата изглеждаха преди. Дроздът винаги звучи сякаш току-що се е изкъпал в прахта на пътя, нали? А косът с лъскавите си черни пера все едно излиза от някое езеро, но когато отвори човката си е тъкмо обратното. Песента на коса е суха. А дроздът пее сякаш е оцелял корабокрушенец, сякаш е плувал,  плувал, докато стигне отсамната страна на нощта и тъкмо е долетял до дървото, за да отърси капките от гърба си и да разгласи: „Тук съм!“.