Петте царства, кн. 3: Зверовете от безпощадната гора

„Бардът вдигна поглед към трите фигури, които ги бяха наобиколили. Носеха черни наметала и дълги роби. Под качулките слънчевите лъчи играеха по шлифовани кости, осеяни със спирали и руни. От дупките в маските към него се бяха насочили три чифта очи: студени, спокойни, безчувствени.
– Да – каза бардът. – Това са танцуващи с кости. Ала недей да се вълнуваш толкова. Дошли са, за да ме убият…“