Тъй рече Заратустра (твърди корици)

"Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй:
– Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!"

Из книгата