Някога имало

Някога имало…

... магически създания, които живеели редом с хората. Били техни приятели, врагове, ловци и жертви. Поне така се разказва в приказките, които Марджан е слушала от баща си като малка. Когато са били щастливи и семейството им е било цяло.

Но това е било отдавна. Сега баща ѝ го няма, а тя е оставена да се оправя напълно сама с болката от загубата и с управлението на неговата ветеринарна клиника, която винаги изглежда на крачка от фалита.