Надеждата е винаги до мен

Когато всичко се разпада, за какво друго да се хванеш, освен за надеждата - колкото и ефимерна да ти изглежда?

За Брук Търнър Съдбата е подготвила достатъчно горчиви хапове, поднесени със скоростта на бърза закуска, каквато никога не би си поръчала. Един стряскащ среднощен звън я изстрелва към болницата, където е баща ѝ, което кара гаджето ѝ да мрънка (отново) за проваленото им пътуване до Флорида, вместо да ѝ помогне поне с куфара. А скоро след това я връхлита изненадващото прозрение, че от години до нея всъщност няма никой и мечтите й за любов, красива като приказка, са само илюзия. И колкото и да си повтаря, че не се нуждае от никаква приказка, горчивината не я напуска. Това, което тя не очаква, е, че Съдбата ще я запрати от Сиатъл чак в Сан Диего.