Жената, която обичаше насекомите

В четвъртия си роман, „Жената, която обичаше насекомите“, писателката изследва връзката между човека и природата в лицето на нейните най-малки създания. Мария се интересува от насекоми от дете, а по-късно ги рисува, проследявайки етапите на развитието им.

И както насекомите преминават през метаморфоза, така и Мария се трансформира във времето и по някакви неведоми природни закони живее в продължение на 370 години. Романът е и разказ за това как с течение на вековете науката измества религията, а жената излиза от тясната си рамка и придобива правото да твори и да размишлява върху мистерията на живота.