Вдън прогледния мрак

Някой да не се e страхувал, ама честно, от тъмното? О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно – недовиждаше в светлината.