Количка

Коледа в Силвър Фолс

От: Джени Хейл

Специална цена 14,36 лв. Редовна цена 15,95 лв.

1,59 лв. 10 %

Приказна история за втория шанс в любовта
Приказна история за втория шанс в любовта

Скарлет Бейли и семейството й винаги са празнували коледните празници в „Белите дъбове“ – стария хотел, ухаещ на шоколад и канела. Но сега той е заплашен от бързо изникващите модерни комплекси в курортното градче. И това може да е последната Коледа, която семейство Бейли ще прекара тук. 
Скарлет е решена да направи и невъзможното, за да спаси хотела. Затова между традиционното печене на сладки и украсяването на елхата се среща със строителния предприемач Чарлс Брайънт. Между импулсивната Скарлет и сдържания Чарлс прехвърчат искри, но двамата имат коренно различна представа за бъдещето на хотела. 
Докато Скарлет се опитва да убеди Чарлс колко са важни уютната атмосфера и приветливото отношение към гостите, тя ще открие дълбоки рани от миналото, скрити под лустрото му на сериозен бизнесмен.
Повече информация
ISBN 9789542620143
Тегло 0.3000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Хубавена Димитрова
Брой страници 280
Дата на издаване 2020 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Коледа в Силвър Фолс
Вашият рейтинг
Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше и от гостите на хотела, беше уютно и топло и вече се усещаше празничната атмосфера. Главната къща беше автентична и включваше салон, дневна, кухня, просторна трапезария, където всяко лято баба й провеждаше много сватбени тържества – поне докато декорите не започнаха да се износват и търсенето не намаля, – и помещенията, в които семейството се настаняваше. Салонът, дневната и трапезарията бяха отворени за гостите през по-голямата част от годината. 
 Кедровото стълбище на входа вече беше украсено с богато падащи гирлянди и червени панделки. На помощните масички в дневната и извън нея бяха аранжирани ментови свещи и коледни звезди върху ръчно избродирани от бабата на Скарлет покривчици с бодлив джел и горски плодове. Борови и елови клонки красяха рояла в ъгъла. Наситеният аромат на тиквен пай и сос от червени боровинки закачливо си проправяше път от кухнята през имела и изпълваше дневната, където огънят в камината весело танцуваше за семейството и гостите на хотела. Скарлет спря и затаи дъх – искаше да запомни този момент. (...)

Скарлет облече палтото си и излезе. Вледеняващият повей навън веднага я накара да обърне глава към хотела. Тъй като от ноември до март гостите на „Белите дъбове“ бяха малко, широките веранди бяха затрупани със сняг. Скарлет се радваше, че баща й и чичо й Джо са тук сега и ще ги разчистят. Хотелът беше разположен на върха на планинско възвишение и повечето пътища до него, с изключение на онзи, който водеше до Силвър Фолс, бяха ледени и хлъзгави, понеже не се чистеха. 
Скарлет влезе набързо в пикапа и се зарадва на остатъчната топлина от пътуването им дотук. Тя извади визитката от джоба си и погледна номера. Зрънце надежда, че може би ще има обхват, я накара да извади телефона си. За съжаление, нямаше, и тя се отказа. Пак щеше да опита, когато стигнеше в града. (...)
Скарлет пусна старото радио на станция, по която звучаха коледни песни. Беше щастлива, че разполага с време за себе си. Срещата с баба й се отрази добре. Празничната атмосфера щеше да прогони притесненията, че могат да изгубят хотела поне за малко. Но тя искаше да ги прогони завинаги и тази визитка беше единствената й надежда. 
Тя можеше да кара пикапа и насън, стига времето да го позволява. Маневрирането в снега обаче все още не й се удаваше толкова лесно, колкото на баща й. Стискаше кормилото здраво с двете ръце и единственият път, в който го отпусна, бе, когато трябваше да превключи, като се напрегна с все сили да стигне съединителя с крака си. И все пак, след толкова години практика, бе станала по-добра.
  Старите фенери на верандата на магазина бяха окичени със зеленина и сребристи панделки. На стъклената врата беше закачен коледен венец от смърч с бели лампички, които светеха като звезди в лятно небе, а в средата му беше вплетен малък капан за сънища. Зад касата беше Ато Харис. Ато беше съкратено от Атохи и значеше „гора“ на чероки. Семейството му се беше преместило тук от Мисисипи преди три поколения и държеше магазина, който не затваряше никога, освен на Коледа. 
Ато обслужваше клиент, когато Скарлет влезе. Лъскавата му черна, права коса, която обикновено връзваше отзад, тази вечер беше пусната. Още щом я видя, в топлите му кафяви очи се прочете радост. 
Скарлет взе бутилка мляко и масло от хладилната витрина и се отправи към касата. Зарадва се, когато видя масата зад Ато. По нея все още личаха следите от работата му. Дървената й повърхност беше потъмняла от глината, с която извайваше керамичните си саксии. Правеше ги толкова съвършени и гладки, че на допир се усещаха като стъкло. До масата имаше две ратанови кошници, пълни с декоративни камъчета, с които украсяваше саксиите. Веднъж й беше казал, че занаятчийството му помага да намери баланса в себе си в този шумен свят. Тя често го сварваше да плете ратан тогава, когато нямаше клиенти. Не се чуваше никакъв друг звук. Никаква музика. Само лекото пукане от чупенето и вплитането на ратана. 
– Здравей, госпожице Скарлет – поздрави я той с приятно дрезгавия си, плътен глас. – Радвам се да те видя в града. Надявам се, че си довела цялото семейство с теб. 
– Всички са тук – отвърна тя.
Приятелското му отношение й навя носталгия по детските години, когато ходеше да плува във водопадите и идваше боса и още с мокра коса накрая на деня в магазина с шепа стотинки, за да си купи от евтините бонбонки на касата. Той винаги й даваше един-два безплатно. 
Ато маркира продуктите й и ги сложи в чанта, като пусна и два ръчно рисувани разделителя за книги, изработени от тънко дърво.
– Надявам се през празничните дни да намериш време да дишаш, почетеш и се отдадеш на спокойствието – каза й той и й подаде чантата. 
– Аз също – отвърна тя и му се усмихна, взе си довиждане и излезе. 
Скарлет се качи в пикапа, остави чантата на седалката до себе си и запали двигателя, за да затопли возилото. Тя се замисли над пожеланието на Ато да се отдаде на спокойствието. Нямаше начин да бъде спокойна, докато не е сигурна, че има солиден план за хотела. Извади телефона си и визитката на Чарлс Брайънт. Имаше две чертички обхват – добър знак. Пое дълбоко дъх и набра номера.