Количка 0
0,00 лв.

Когато те сънувах

От: Холи Милър

​Би ли избрал любовта, ако знаеше как ще приключи всичко?
Би ли избрал любовта, ако знаеше как ще приключи всичко?

Джоел се е зарекъл никога повече да не се влюбва. Защото любовта води след себе си болка. Но когато среща Кали, той не може да устои на привличането. В нея вижда тихия пристан и буйния огън, от които така силно се нуждае. А Кали открива в Джоел онази истинска любов, за която всички бленуваме. Те рискуват, за да следват мечтите си, да бъдат по-добри, да живеят истински. 
Но Джоел има страхове. Той сънува за хората, които обича. И сънищата му винаги се сбъдват. Без значение дали са добри, или лоши. 
Една нощ неизбежното се случва. Джоел сънува Кали. И този път сънят е кошмар. Сега двамата са изправени пред трудно решение. Може ли Кали да остане, знаейки съдбата си? Джоел обича ли я достатъчно, за да избере нейното щастие пред своето?
Повече информация
ISBN 9789542620648
Тегло 0.300000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Паулина Мичева
Брой страници 400
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Когато те сънувах
Вашият рейтинг
Джоуел

Един часът през нощта е и аз стоя гол до кръста до прозореца на дневната си. Небето е спокойно и изпъстрено със звезди, луната е мраморнобяла.
Всеки момент съседът ми Стив от горния етаж ще излезе от сградата.
Ще се запъти към колата си, бебето му ще пищи и ще се гърчи диво в кошчето си. Извежда Попи посред нощ, за да се опита да я успокои, като шофира. В колата пуска диск със звуци на животни.
Ето го, идва. Сънливите му стъпки по стълбището, хленченето на Попи. Характерното за него грубо затръшване на входната врата.
Наблюдавам как приближава колата си, щрака с дистанционното, за да отключи, поколебава се. Объркан е, знае, че нещо не е наред. Но мозъкът му все още е крачка назад.
Най-накрая вратата се отключва. И в този момент той изругава, повдига ръка към челото си. Обикаля колата два пъти, все още не може да повярва.
Съжалявам, Стив – да, и четирите гуми. Някой определено ги е изпуснал. Тази нощ няма да ходиш никъде.
За момент остава неподвижен – като статуя, осветена от стерилния лабораторен блясък на уличната лампа. После нещо го подтиква да повдигне глава и да погледне към прозореца, от който го наблюдавам.
Запазвам самообладание. Стига да не помръдна, няма начин да ме забележи. Щорите ми са спуснати, апартаментът ми е тих и тъмен като змия, почиваща в леговището си. Няма как да разбере, че съм притиснал лице към един от процепите на щорите. Че следя всичко.
Двайсет минути по-късно съм готов да се строполя в леглото. Очаквам съвсем обикновен, спокоен сън и всичко, което съм направил тази вечер, би трябвало да ми помогне да го постигна.
 
Поемам си дъх. Отново опитвам да убедя себе си, че онова, което направих снощи, беше правилно.
Трябва да е. Защото ето каква е работата: откакто се помня, имам пророчески сънища. Смайващо реални, като случващи се наяве видения, заради които се сепвам насън и обикновено се събуждам разтреперан. Показват ми какво ще се случи след дни, седмици, месеци, години... И винаги са свързани с хората, които обичам.
Сънищата ме навестяват почти всяка седмица. Съотношението между добри, лоши или неутрални е почти еднакво. Най-много се страхувам от мрачните предсказания: злощастни инциденти и болести, болка и разни нещастия. Затова винаги съм напрегнат, винаги на ръба на безпокойството. В очакване кога ли отново ще се наложи да пренасочвам пътя на съдбата, да се надпреварвам с неведоми сили, за да променя нечии добре обмислени планове.
Или – което е най-ужасното – да спасявам живот.