Количка 0
0,00 лв.

Да се срещнем във Венеция

От: Барбара Ханей

Ще успеят ли Дейзи и децата й да приемат промените, които са настъпили с всички тях? Под лъчите на адриатическото слънце те се изправят пред съдбовен избор, който ще преобърне живота им.
Една година след трагичната загуба на съпруга си Дейзи кани трите им пораснали деца на почивка във Венеция. Ще бъде отново както преди – всички заедно в родния град на баща им, Лео.

Обаче... Бракът на Марк се разпада. И за да не провали жадуваното от майка му събиране, той убеждава съпругата си да се преструват, че всичко е наред. Анна пък крие провала на актьорската си кариера. А Ели е твърдо решена да отбягва разговорите за постъпване в университет.

Сред очарованието на тесните калдъръмени улички, мостчетата и романтичните канали на Венеция нервите на всички са опънати до краен предел. А шокираща тайна от миналото на Лео ги кара да преосмислят представите си за семейството, любовта и щастието.

Ще успеят ли Дейзи и децата й да приемат промените, които са настъпили с всички тях? Под лъчите на адриатическото слънце те се изправят пред съдбовен избор, който ще преобърне живота им.

Повече информация
ISBN 9789542620334
Тегло 0.300000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Пепа Стоилова
Брой страници 328
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Да се срещнем във Венеция
Вашият рейтинг
​Дейзи Бенето изстреля идеята още преди да бъде напълно оформена.

От няколко дни планът се луташе кротко в самотата на собствените й мисли като сигурно и все пак ободряващо разсейване, когато най-после храбро се зае да разпределя вещите на Лео. Оказа се изключително трудно да прецени кое да отиде за благотворителност, кое да прибере в кашони в гаража и кое просто да изхвърли в контейнера за смет.

Всеки пуловер, всяка риза или яке бяха пропити със спомени. Можеше ясно да види в съзнанието си как тайно й отправя усмивка на някой прием, докато в очите му проблясват весели пламъчета от поредната глуповата шега на подпийнал приятел. Спомняше си как се облича вечер за театрално представление, леко повдигайки брадичка, докато наглася възела на вратовръзката си. Лео, влизащ през входната врата, поизгорял от слънцето, но доволен, след като бе провел тренировката на футболния отбор на сина им.

Образът на съпруга й, толкова жив и ярък, беше прекалено болезнен и Дейзи се насилваше да насочва мислите си към нещо друго. Каквото и да е. Заигра се предпазливо със свежата съблазнителна идея, опитвайки се да предвиди реакцията на всяко от децата си. Предложението беше все още в зародиш, разбира се. Не беше обмислила задълбочено плановете си.

Изобщо не се съмняваше, че в Силиконовата долина в Америка Марк би приветствал възможността да посети родното място на баща си. Единственият проблем беше дали ще може да се откъсне от отговорната си работа на компютърен програмист. Съпругата му, Бронти, обаче не беше във възторг от живота в Пало Алто и със сигурност щеше да прегърне идеята за малкото европейско бягство.

Средното й дете, Анна, също би одобрила предложението, но пък щеше да й се наложи да балансира между почивката и актьорските си изяви на театралната сцена в Лондон.

Поне за Ели отпускът нямаше да е проблем. Най-малката й дъщеря се наслаждаваше на свободна година, преди да постъпи в университет, като вземаше късни смени в едно денонощно кафене, а през деня караше сърф или спеше.

Колкото до самата Дейзи, след дългите мъчителни месеци на усещане, че е пропаднала в някаква пукнатина на живота, без да има кой да я хване, тази чудесна нова идея й помагаше да се почувства малко по-нормално. Надяваше се с времето да се превърне в една от онези самоуверени вдовици от романите, на които се възхищаваше. Може би планирането на ваканцията щеше да се окаже първата стъпка към това. А и щеше да събере отново цялото семейство заедно.

За няколко безценни седмици всички деца Бенето щяха да се озоват под един покрив, да се смеят, да се шегуват, да се подкачат... като в доброто старо време...


...Естествено, това беше най-съкровената мечта на Дейзи – да събере отново семейството около вкусните ястия и тежкото вино, да посетят заедно най-известните галерии, да обикалят каналите и криволичещите улички на Венеция и да се почувстват пак близки, може би дори повече от преди, независимо че живееха в различни полукълба.

- Семейство, което играе заедно, остава сплотено завинаги – подхвърли тя с надежда, но още докато го изричаше, изпита предишната нервност. Скачаше прекалено високо, без да е говорила с никое от децата си и да е направила дори груба справка за разходите. И някъде на заден план оставаше страхът, че се опитва да откупи любовта на дъщерите и сина си.