Странично осветление

По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ту събаря. Това поставя и читателя пред избор – да се остави, да бъде понесен от вятъра, от езиковия монтаж на спомени, места и физиономии, или да спре и да се огледа. Прозата на Юрий Рахнев се забавлява с абсурда на ежедневието, без да е забавна, иронизира преживяванията на автора, без да наранява и изисква вглеждане в кадрите, от които е съставен всеки един живот – улици, срещи и загуби.

- Деница Езекиева