Още щом научих, че Гийом Мюсо ще има нова книга, вече нямах търпение да я прочета. Младият французин завладя света със своите романи, не само заради заплетените сюжети, които ражда умът му, но и с безупречния си и невероятно красив изказ. Винаги, когато чета негова книга, се чувствам така сякаш авторът ме хваща за ръка и заедно преминаваме през всяка страница. Още със самото заглавие на книгата – „Животът е роман”, авторът ни заявява буквално и преносно какъв ще бъде сюжетът.

С деликатността на изкусната си реч, Гийом Мюсо, ни запознава с главния герой Ромен Озорски. Той е мъж на средна възраст, известен автор на романи, който в момента на повествованието преживява голяма житейска и здравословна трагедия. Обзет от непрекъснати борби с вътрешното си Аз и лутайки се из лабиринтите на ума си, Ромен започва да губи идея за това кое е реалност и кое е сътворена от него художествена измислица. Заедно с него, читателят се среща с писателката Флора Конуей. Тя е тайнствена личност, на върха на славата си, но обградена от мистична аура, пазейки себе си от журналисти и показ пред света. 

Флора е силна, самоуверена жена, самотен родител, изцяло отдал живота си на отглеждането на невръстната си дъщеря. Животът ѝ върви прекрасно, докато не настъпва повратният момент в битието ѝ - необяснимото изчезване на малкото дете, докато играят на криеница сами в апартамента им. Всичко се променя за Флора и тя се отдава на мъка, депресия, тежки успокоителни и много алкохол. След период на страдание, тя решава, че не може повече така и по един много интересен и неочакван начин, „вселената” я среща с Ромен. Двамата биват въвлечени в един омагьосан кръг, търсейки начин да излязат от него поотделно, но по ирония на съдбата, единственият начин да се справят с душевните си терзания и да превъзмогнат травмите от миналото и настоящето, е заедно.

Гийом Мюсо отново е във вихъра си. Потапя ни в мрачната атмосфера на Париж, който е пълен с тайни и мръсни места. Показва ни психиката на хора, изгубили всичко и отдали се на пълна самоизолация. Това, което оцених най-много, бе колко разпознаваеми и характерни са чертите на героите. В някои от тях лесно можем да се припознаем, защото в крайна сметка, всички сме хора и имаме своите падения и възходи.

„Животът е роман” остави траен отпечатък в съзнанието ми дълго след като я прочетох и с нетърпение очаквам следващия роман на френския майстор.

 

Автор на текста: Вяра Янакиева, книжарница "Хермес" - Пловдив