Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:

„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“

Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-големия ни писател. В своите бележки Иван Вазов е мечтателен, съзерцателен, потопен е в красотата на настоящия миг.

От отделните текстовe силно се усеща разграничаването между градския тип човек, забързания, желаещия да бъде информиран, а не знаещ индивид и селския човек, който познава както красотата на труда, така и стойността на почивката. Така например читателят се шокира от жената, която чете вестник, докато цялата природа край нея е жива, раззеленена, а вятърът закачливо се опитва да прелисти страниците, за да привлече вниманието към красотата на цветовете. Прави се разлика между човека, който е в хармония с природата и който е възхитен от нея и човека, чийто дух остава недокоснат от нейната пленителност.

Всеки текст е неподправен в своята искреност – както с възхищение към естественото, така и с порицание към грубото, насилственото, създаденото от човека. Пред читателя се разкрива образа на Иван Вазов, но не на онзи Вазов от учебниците по литература. Нравоучителен писател е отстъпил мястото си на другиго – на пътешественика, на авантюриста, на човека, който бяга от тълпата и знае, че мъдростта на живота е скрита в тишината и в преклонението пред вечната природа.

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе

Снимка: Книжарница "Хермес" - София