Още в предговора Исак Гозес заявява, че в този биографичен роман “авторски волности няма“ и периодично подсеща читателя, че всяка случка е реална и човек си дава сметка за това колко малък е светът и колко големи могат да бъдат хората в него независимо към коя прослойка на обществото принадлежат. Толкова много преживявания и познанства в рамките на 78 години минус три дни.

Думите на Исак Гозес пренасят читателя години назад - той е и в ролята на всевиждащ разказвач, и в ролята на самия Никола Манев. Много умел подход, който ни кара да се чувстваме, че сме част от живота на този велик човек и художник. Животът му или парчетата живот, за които тази книга успява да разкаже (той е твърде голям да се побере само в една), се четат като откъси от роман. Исак Гозес умее да предразполага читателя с хитроумния начин, по който пречупва фактите, за да ги представи каквито са, но с възможно най-увлекателните думи. Въпреки че Манев е помолил приятеля си журналист да преувеличи събитията в живота му в тази последна книга за него, Гозес не го прави. А и няма нужда. Животът му и този на близките му е бил достатъчно колоритен, че дори и най-малкото преувеличение или промяна на фактите би развалило напълно ‘картината’.

Разказани са истории за младежките му терзания – от любовните мъки до най-голямата – чувството, че един художник няма как да стигне висините на светила като Рембранд и Ван Гог. В действителност нужно ли е? Мъката по недостижимото съвършенство ражда истински шедьоври, които носят душата на създателя си. Както Васил Стоилов го е учил “Ако ще приличаш на някой друг, по-добре не се захващай, дори да рисуваш като Леонардо да Винчи. Малко твое трябва да има във всяка творба. Твое. И обичай акварела.” Години по-късно в “Ла Купол” Никола Манев произнася реч, която звучи така:

“Всеки артист има своята индивидуалност. Не се сравнявам с Паскин, но признавам: Право на простосмъртните е да се опитат да се доближат до гениите. Иначе по-добре да не си мърсят четките.”

"Август", Никола Манев

“Живея в светлина” започва с разказ за тежката загуба на Никола Манев, но историята му все още не е свършила. Тя живее в умовете и сърцата на хората, които са имали привилегията да го познават дори и за кратко. А живописният разказ на Исак Гозес създава дори у непознатия читател явен спомен за великия художник. Прощалните думи на Хари Харалампиев са може би най-точният опит за обобщение на човека и творец Кольо:

“Никола Манев не принадлежи нито само на Чирпан, нито само на България, той беше гражданин на света. Големият художник Веласкес се е интересувал само от едно нещо – от светлината. Манев превърна светлината в шедьовър. Никола е един слънчев човек. Казвам го в сегашно време, защото за него не може да се говори в минало свършено. И може би това е утехата ни.”

 

Автор на текста: Жасмина Митева, книжарница "Хермес" - Велико Търново