Винаги ме е смущавало нещо в биографичните романи и това е неясната граница между фикция и реалност. Преди години беше нашумял роман за един от христоматийните ни поети, който е изключително увлекателно написан, сюжетът – повече от интересен, описаните събития отговарят на фактите, но все имаше нещо, което не ми позволяваше да кажа „Тази книга трябва да се прочете!“ Мина известно време и моя приятелка формулира проблема: „Как ще си позволява този писател да вкарва думи в чужда уста?!“ Бих добавила „...един век по-късно.“

Такова смущение обаче не изпитах, докато четях биографичния роман за Никола Манев - „Живея в светлина“. Дали защото авторът Исак Гозес и художникът, за когото пише, са се познавали, или заради повтарящите се като рефрен двойка изречения „Това са фактите. Няма нищо измислено.“, но се създава усещането за истинско разбиране на душевността на Никола Манев. Някои от разказаните истории от живота му не го представят в най-добрата светлина, но пък постъпките му са разбираеми.

Много ми харесва, че репортажният изказ, който се дистанцира от събитията, се редува с разкази от първо лице (от името на Никола Манев), но без да се прекалява, без от игра да се превръща в тежест. Като информация книгата е повече от история за един човешки живот. В нея се преплитат много съдби, има наблюдения върху живота и нравите на различни държави. Макар че любовта и желанието на Никола Манев да живее във Франция да лъха от всяка страница, обичта към България е по-силна и по-осезаема. Именно любовта е тази, която го вдъхновява. Любовта към родината – да организира различни благотворителни акции, а любовта към жените – да твори неуморно. Може би на някого историите, свързани с жените, ще му се сторят твърде много, или пък излишни, а някой друг би решил, че имената им поне е могло да бъдат съкратени само с инициали. Но това е поредното доказателство, че книгата е чиста и откровена. Защото няма нищо измислено. Това са фактите.

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница „Хермес” - Русе