В световната история няма друга книга, която да поражда толкова много дискусии, колкото Библията. Историци, теолози, богослови, атеисти, представители на други религии, политици, писатели, артисти, художници – всички се обръщат към Библията в някакъв момент и изказват мнение, защото тази книга не е като другите книги. А най-интересното е, че главният й герой - този, който е причина за нейното създаване, е лишен от собствен глас и другите му приписват своите думи.

Тази несправедливост е поправена от Амели Нотомб. За пореден път белгийката скандализира с избора на тема, защото кой би си позволил да говори от името на най-известната историческа личност? Но, ако се абстрахираме от личността Иисус и всички знания, които имаме за него, както и промените, които се случват в света след него, откриваме много философия и дълбок психологизъм. И ако има някой, който да успее да улови същността на личността Иисус, то това е Амели Нотомб. Всички сме чували, че Бог е любов. Но също така сме чували, че любовта е действие. И тази дейна любов е изразена чрез Христос.

Краткият роман, който е само 104 страници, дава отговори на въпроси (Съжалил ли е Иисус, че е проклел смокинята, която се раззеленила, а не дала плод?), поставя нови (Наистина ли Бог Отец и Бог Син са едно цяло?), продължава теорията за връзката между Христос и Мария Магдалена, заложена от Дан Браун в „Шифърът на Леонардо“, в дълбочина разкрива красотата на отношенията между майка и син.

И въпреки някои противоречиви идеи на Амели Нотомб, „Жажда“ е четиво, подходящо за всеки, изкушен от големите въпроси. Белгийската писателка свободно цитира Библията, влиза в диалог с писатели на световната литература, преминава през приложните изкуства без излишни демонстрации. Въпреки смесицата от чувства, които провокира, романът е стегнат, достъпен и разбираем и най-важното – успява да защити тезата на писателката.

 

“Любовта към Бога е вода, която никога не утолява жаждата.“

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница „Хермес” - Русе