Анхелес Доняте е испанска писателка и журналистка. Родена е в Барселона и е изучавала журналистика, а днес работи като мениджър комуникации за различни бизнес организации и в сферата на образованието. В свободното си време Доняте се занимава с доброволческа дейност, като обучава възрастни хора да четат и пишат. Първата й книга, преведена на български език е "Зимата на нашите писма".


Анхелес Доняте - писателка - автор на Зимата на нашите писма

 

Как се роди идеята за „Зимата на нашите писма“?
Пиша писма от дете. Баба ми живее в град на 300 км от Барселона и е глуха. Затова започнах да й пиша и все още продължавам да го правя. Изпращам й писма, картички, пожелания за Коледа... Всъщност това бяха първите ми писателски опити.
Един ден, докато чаках на опашка в пощата, се замислих какво би се случило с пощенските служители, ако всички ние спрем да си изпращаме писма. Институция, която е съществувала повече от 5000 години, е напът да изчезне. Тази идея ме вдъхнови да напиша книгата и да вплета още една тема в нея – за силата на малките жестове и солидарността.

А какво бихте посъветвали човек в позицията на Роза, който трябва да напише писмо, отлагано с години?
Напишете го! Нямам по-добър съвет. Не знаем какво ще последва, но при всички случаи ще е по-добре от нищо, от мълчанието, от бездействието. В крайна сметка съжаляваме само за нещата, които не сме направили, нали?

Всъщност в книгата освен писма, има и поеми, афоризми, цитати, препратки към различни автори и произведения и дори читателски клуб. Книгата прилича по-скоро на обяснение в любов към словото и писането. Търсехте ли този ефект?
Разкрихте ме! Наистина исках чрез романа да покажа обичта си към писането. Книги, писма, поеми, разкази за любов и болка, уморени стари творци, дебютиращи поети, домакини, които едва успяват да напишат едно изречение без правописни грешки... Думите не принадлежат на никого, те принадлежат на всички. А в основата е желанието да споделиш част от живота си чрез хартията и мастилото.

Stastieto e chsha chai s teb

Имате ли любимо място, където да пишете?
Всяко място с достатъчно светлина ми върши работа. Нямам конкретно предпочитано пространство, всичко зависи от задачите ми за деня. Понякога пиша в дневната вкъщи, друг път в библиотеката или в някой бар... Но стига да имам възможност, обичам да съм сред природата, когато творя.

А има ли някоя интересна история, свързана с писането или със срещите с читатели, която да ни разкажете?
Моите книги ме дариха с безброй прекрасни случки и запознанства с много хора от различни краища на света. Например, докато пишех за една чилийска неправителствена организация, разбрах, че в близката болница има младо момиче, болно от рак, което е поискало да му изпратят книгата ми „Зимата на нашите писма“ заедно с творби на Едгар Алън По и Исабел Алиенде. Бях в Чили по чиста случайност и реших да посетя момичето. Прекарахме цял следобед в разговори за литературата, за живота... 
Друга много впечатляваща среща се случи по време на една от първите премиери на книгата. В края на събитието един мъж дойде да ме поздрави и ми каза, че е четвърто поколение пощальон. Сподели с мен, че единственото наследство, което ще получи от майка си, е прощално писмо, написано от баща му по време на Гражданската война, в навечерието на неговата екзекуция. Това писмо било едно от най-ценните притежания на семейството. 
Нямаше да получа възможност за подобни специални срещи, ако не пишех книги.

Представете си, че трябва да напишете писмо в бутилка. Какво послание бихте оставили, знаейки, че един ден някой непознат може да го получи?
„Който и да си, където и да си, знай, че си обичан!“ Мисля, че няма по-важно послание от това.


Вижте повече за книгата на Анхелес Доняте тук.