Любима фраза на нашия съвременник е „Българска му работа!“ Седалките на градския стадион са счупени? „Българска му работа!“ В хипермаркета продукти са извадени от опаковките и не са върнати на място след като се разгледани? „Българска му работа!“ Библиотеките отчисляват книги без подробна проверка на хвърлените заглавия? „Българска му работа!“ И така в нашето самосъзнание е наложена идеята, че да си българин означава да унищожаваш, да рушиш, да си нагъл. Да си недоволен.

Когато ние се виждаме като такива, забравяме да погледнем своите положителни черти. Забравяме, че можем да бъдем сплотени, съпричастни, отзивчиви и самоотвержени. Забравяме, че можем да бъдем борбени и да отстояваме позицията си. Забравяме, че сме народ, който е преминал през много изпитания и не си даваме сметка, че може би сме уморени. И в този момент (както във всеки един кризисен момент) на помощ идва изкуството.

И така новият роман на Весела Люцканова „Влез през другата врата“ изкусно ни напомня да се обичаме. Припомня ни, че е постижение самото ни съществуване днес на политическата карта; показва ни най-доброто от нас. И понеже сме недоверчиви и наплашени и не вярваме на празни мили думи, тя избира да ни припомни кои сме чрез двете най-убедителни оръжия – историята и погледа на чужденеца. Именно такива са нейните герои – чужденци, които попадат в България, срещат се с народа, обикват го и го приемат за свой дом. И то по такъв начин, че техните наследници също да бъдат закърмени с тази любов.

Трудно е за един народ да превъзмогне представата за себе си, но когато тази представа е погрешна, когато е изградена върху единични случаи, тя сама се руши. А ние, когато се объркваме, когато губим посоката си и целта си, е хубаво да си припомняме доверието, което чужденците от романа на Весела Люцканова проявяват към нас:

„Това, което ще видиш, не може да се предаде с думи или аз поне не разполагам с такива, а хората... Те ще те изумят. И то с упоритостта и вярата си, че ще успеят да превърнат страната си в райска градина. И съм сигурен, че ще го направят...“

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе