Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях е интригуващият роман „Безмълвие“, който разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски. Книгата излиза на 19 май, като част от традиционните Дни на българската книга, организирани от ИК "Хермес".
Как се зароди интересът ви към живота на Паисий Хилендарски и как решихте да напишете книга за него?
Винаги съм изпитвала любопитство към темата, но активният интерес възникна случайно. Прелиствайки книга за Възраждането, попаднах на пасаж за това как Паисий постъпва в Хилендарския манастир. И следваше изречението: „Има обаче един тъмен период от престоя му на Атон – от 1745 – 1755 г., когато името му не фигурира в манастирските регистри. Къде е бил през това време и какво е правил – въпроси без отговор“. Стоп! Кой автор би устоял на подобно изкушение? То е като тръпката на хрътката, надушила следа. И следата ме поведе...
Как протекоха проучванията ви, докато подготвяхте текста? Кои факти за неговото житие ви изненадаха най-много?
Не се наложи да правя лични проучвания при наличието на един изключително сериозен и задълбочен изследователски труд, наречен от специалистите „Паисиада“ на акад. Иван Радев, както и родовото и краеведско изследване на Екатерина Бояджиева – далечна потомка на Паисиевия род.
Два факта особено ме зарадваха: беглата бележка в едно предание, че Паисий бил „висок, рус, жилав и изхъртен“, а също „черната овца в манастирското братство“, както и фактът за житейския избор, който младият Петър – светското име на монаха – е направил: единият му брат е бил известен търговец с кантора във Виена, а другият е игумен на Хилендарския манастир – и макар че силно го блазнела тогавашна Европа, Петър избрал да се замонаши. Защо?
Има ли нужда днес българското общество от личности като Паисий? Откривате ли такива сред съвременните творци и обществени деятели?
Казано е: всеки век има своето тъмно Средновековие. И всяко време има нужда от своя Паисий. Когато народът стане готов, онова, за което е готов, ще дойде и ще доведе своя герой.
С какво послание бихте искали да оставите читателите, след като затворят и последната страница на „Безмълвие“?
В книгата всеки търси онова, което му е нужно. Затова четем едни и същи романи, но запомняме от тях различни неща и ги разказваме по различен начин. Надявам се мъжете да видят в лицето на Паисий огледалния образ на своята мечта за себе си, а жените... Сигурна съм, че не една читателка би въздъхнала с томителен копнеж по този абсолютно съвременен герой и би завидяла на жените, които са го обичали.
Книгата ще бъде публикувана в навечерието на 24 май. Какво значение носи за вас този празник?
Двайсет и четвърти май е национален празник на българската душа. Празник – обединител на нацията, защото пред родния български език всички сме равни, ден – лъчезарен спомен от детството: с много слънце, цветя и песни, опазен от отровата на пандемии и политики!