„Морякът, комуто морето обърна гръб” е една красиво написана история за покварата в детските сърца и изгубените мечти на възрастните. Юкио Мишима е от малкото автори, които хващат читателя за ръка и го превеждат плавно и неусетно през дълбочините на човешката душевност, която често е изпълнена с мрак и самота. Героите, които ни описва авторът, са трима силни индивидуалисти - един, от които дете на тринадесет години.

Нобору е самостоятелно и свръхинтелигентно дете, общуващо само със съучениците, които са на неговото ниво на интелигентност. Заедно те оформят група на отличниците в класа с главатар момче, наречено „Шефа”. С различни виждания, те заклеймяват чувствата като проява на слабост, а едно от най-превъзвишените цели на човека, в частност на децата, които са предопределени да управляват света, е да извърши убийство. Престъпленията са част от силата и свободата на човешката същност и това е водещото мото в групата на Нобору. Той е силно подвластен на Шефа, както и всички останали от децата в „тайното общество”.

Фусако, майка на Нобору и самотна вдовица, управлява собствен бизнес за внос на дрехи от чужбина. Изявена силна жена, независима от обстоятелствата и непреклонна пред мъжете, тя все пак е представена като любяща и загрижена майка, опитваща се да запълни празнотата от загубата на бащата в Нобору.

Рюджи е абсолютният образ на силния и безстрашен мъж, който е плавал в открито море години наред. Работата му като моряк не е просто начин за прехрана, а олицетворение на същността му. „Докато повечето мъже избират да станат моряци от любов към морето, Рюджи постъпи във флотата по-скоро от ненавист към сушата.”, с това изречение Юкио Мишима ни представя сложната личност и контрастта с другите мъже на Рюджи. Често бива описван като затворен характер, неспособен да води типичните разговори по мъжки и напълно изолиран от света на жените и общуването с хората.

На пръв поглед авторът ни запознава с три силни характера, строго индивидуални, но свързани чрез най-обикновени обстоятелства. Любовта между Рюджи и Фусако пламва на мястото, символизиращо безкрайността – необятното море. Юкио Мишима използва водата и нейната пречистваща, но и смъртоносна сила, като метафора за всеки един от своите герои, представени в книгата. Нобору - дете, чисто като девствен и неоткрит плаж, но колкото по-надълбоко потъваш, толкова повече виждаш мръсотията и водораслите, увили се навсякъде. Фусако е непоклатима като стена на язовир, но разпукваща се, може да разруши всичко около себе си. Рюджи е необятен като океан, с дълбока и тайнствена душевност, чакаща да бъде открита от подходящата жена.

„Морякът, комуто морето обърна гръб” е литературна творба на високо ниво, която Юкио Мишима ни поднася с лекота и красив изказ. Книга, която заслужава да бъде обърнато внимание на всяка една дума и изречение в нея, без значение колко шокиращ на моменти е сюжета, защото автора пише за истината и болезнените дела, които човешко същество, без значение от възрастта, е способно да извърши. Разбира се, не можем да подминем и съвършената работа, която преводачът е свършил. Благодарности към Дора Барова и изяществото на превода й!

 

Автор на текста: Вяра Недкова, книжарница „Хермес” - Пловдив