Един искрен разказ за преживяванията, които оставят своя отпечатък в душата... Като млад читател, който има сравнително малък опит в четенето на поезия, "Седем. Стихотворения ( с ) биографии" мина през мен като вихрушка от откровения и силна емоция, която завладя сърцето и съзнанието ми.

Мирела Иванова е име, което е добре познато в културния живот на България. Тя е известен драматург с множество преводи на книгите си и безброй награди. С излизането на стихосбирката й, аз изпитах особен интерес към нея и побързах да я прочета. Вярвате или не, за един час я бях приключила. От корица до корица.

,,Не ми личеше, но все се боях да не счупя нещо: чаша, чиния, човек, хоризонта си, коленете си, молитвите си, любовта. Сега храбро вървя през отломките и само погледът ми тежи от познание.“

Разделена на три основни теми, които са озаглавени "Съвпадам с есента", "Пеперуди" и "Предели", тя ни разкрива един живот, който в различните етапи е изпълнен с динамика, разочарования, болка и любов. Чрез метафорите, лирическият герой ни разкрива немалка част от реалния си облик, без маски, без излишна суета.

А колко от нас могат да разголят душата си по този завладяващ начин, както го прави Мирела Иванова?

С плавното преминаване от стих на стих, все повече си припознавах в думите, в размислите, в чувствата. Ако целта на поезията е да въздейства най-вече емоциално, бъдете сигурни, че тези стихотворения определено могат да ви накарат да се почувствате друг човек.

 

Автор на текста: Теодора Иванова