Често гледаме на четенето като на бягство от реалността или средство за разтоварване. Но любителите на литературата знаят, че книгите имат силата да ни провокират, да инициират сериозни разговори, да ни променят. Вижте на кои три такива заглавия се спря нашият екип.

„Никой не знае за нас“ от Симона Спарако

nikoi ne znae za nas-korica

Първият роман на италианската писателка излиза през 2013 година и се превръща в бестселър благодарение на читателски препоръки. Продаден е в над 100 000 екземпляра и с него Симона Спарако става финалист в престижния литературен конкурс „Стрега“.
Книгата разказва за живота на тридесет и пет годишната Луче, която от години се опитва да забременее. Когато най-накрая това се случва щастието й е помрачено, тъй като се оказва, че плодът в утробата й не се развива правилно. Консултиращият специалист я съветва да прекъсне бременността по медицински причини. Изправена пред невъзможен избор, тя търси помощ в интернет форум, където стотици жени, преживели подобна драма, разказват историите си и заедно намират сили да продължат напред. 
Макар и болезнена, темата на книгата е актуална и важна, а Спарако успява да я поднесе по трогателен начин, с фокус върху човешкото и любовта.

„Бяла хризантема“ от Мери Лин Брахт

byala hrizantema

В дебютния си роман Мери Лин Брахт пише за две сестри, разделени по време на японската окупация в Корея. В опит да предпази по-малката си сестра от японски войници, Хана заема мястото й като тяхна пленница и е принудена да работи в един от бордеите на японската армия. 
Чрез трогателната й история Мери Лин Брахт разкрива съдбата на т. нар. „жени за разтуха“ - млади жени и момичета, които японската армия събира от окупираните територии и превръща в сексуални робини. Съществуването им е било отричано, а на оцелелите е било забранено да разказват за преживяванията си. Чак през 2015 г. японското правителство признава използването на порочната практика. 
„Бяла хризантема“ пресъздава по затрогващ начин историята на тези жени и повдига булото върху една тема, която години наред е била табу не само за азиатските държави.

„Ти, аз, всичко“ от Катрин Айзък

ti_az_vsichko_hrm

Познаваме Катрин Айзък от забавните й дамски романи „Шаферки“, „Почти женени“, „Списък с желания“ и др., които пише под името Джейн Костело. С десетата си книга обаче авторката тръгва в съвсем различна посока. 
В центъра на „Ти, аз, всичко“ е Джес, която е на трийсет и две години и има тежко генетично заболяване. Въпреки че все още няма симптоми, тя знае, че някой ден – може би по-скоро, отколкото се надява – коварната болест ще съсипе тялото и ума й. Джес и десетгодишният й син предприемат пътуване до Югозападна Франция, където ще гостуват на баща му – Адам. Младата жена иска да се увери, че детето й ще има родителска подкрепа, когато тя вече няма да е в състояние да му я даде.
Въпреки сериозните въпроси, които засяга, романът е изпълнен и със слънчеви гледки, уханни вечери и топлина. Самата авторка казва, че искала да пише за „тази трудна тема, но с чувство за хумор”, за да предаде посланието, „че човек може и трябва да живее пълноценно, колкото и трудности да среща по пътя си“.