Има нещо жестоко красиво в книгите за война и любов. "Татуировчикът на Аушвиц" е точно такъв роман: покъртителна любовна история на двама души, оцелели в лагерите на смъртта, живели в тежки времена, лишени не само от свободата си, но и от достойнството, имената и самоличността си.

Любопитен е фактът, че първоначално романът е бил замислен от авторката като сценарий за филм, но постепенно идеята се превъплъщава в литературен шедьовър. Хедър Морис посвещава три години от живота си в лични срещи с Лудвиг Айсенберг (в книгата е представен като Лали Соколов), който постепенно й разкрива най-съкровените моменти от невероятната история на живота си.

Забележително е как авторката описва сцените на трагична смърт и нечовешки издевателства, но и страстна любов между героите кратко, стегнато и ясно: без обстоятелствени описания, които да затормозяват сюжета и читателя. Точно в това се състои гениалността на нейното повествование, което ви покосява право в сърцето чрез своята брутална откровеност и кратки сцени на една жестока реалност.

Когато през април, 1942 година, младият Лали е транспортиран доброволно в Аушвиц - Биркенау, за да работи за немците, той няма представа, че късметът ще му се усмихне и ще го срещне с любовта на живота му. Съдбата е сравнително благосклонна към Лали: възлагат му задачата да бъде татуировчик. Негово задължение е да белязва всеки новопристигнал лагерист с отличителен номер. Така и среща Гита, в която се влюбва от пръв поглед.

"Лали се зае с "работата". Трябваше да прехвърли четирите цифри върху ръката на момичето. Той заби иглата в плътта, стараеше се да я изпише колкото се може по-безболезнено. Младата жена не трепна, макар Лали да съзнаваше, че й причинява силна болка. Той изтри кръвта и втри в раната зелено мастило. Когато свърши, задържа ръката й малко повече от необходимото и отново я погледна в очите. Усмихна й се едва-едва. В отговор устните й съвсем леко се разтвориха, но в очите й проблесна игриво пламъче. Щом погледна в тях, сърцето му сякаш едновременно спря и заби за първи път. Той сведе поглед, земята под краката му се залюля. Когато пак погледна нагоре, нея вече я нямаше."

Татуировчикът на Аушвиц живее живота си под мотото "Ако се събудиш сутрин, значи денят е добър". Може би единствено любовта му към Гита го крепи да доживее свободата, въпреки че и двамата са били неведнъж на косъм от смъртта.

През трите години, прекарани в Аушвиц, Лали не просто оцелява. Той помага на мнозина да съхранят своя собствен живот, заделя храна за останалите лагерници, създава приятелства в едно "царство на смъртта", заобиколен от много врагове. Освен това изпълнява и своето обещание към любимата си и след ужасите на войната двамата се събират и създават семейство.

"Татуировчикът на Аушвиц" е книга, която ще бъде актуална и след 100 години, а сюжетът й ще татуира сърцата ви завинаги.

 

Автор на текста: Боряна Върбанова, книжарница "Хермес" - Бургас