Халей работи много, всеки неин ден е запълнен с нещо, което да отклонява мислите й от болката в миналото. Нейната професия е доставчик на специални предмети, а новата й задача е да достави брачните халки на влюбена двойка чак в Лапландия. Спътник в далечните й пътувания е малък тефтер, в който записва и запечатва местата, които е посетила и нещата, които са й се случили. Но една размяна на багажа заплашва щастливия край на нейния план.

„Лично аз предпочитам да работя по Коледа и поемам работата, която другите хора не искат. Последното нещо, което ми трябва е време за покой и равносметка. На мен Коледа донякъде ми прилича на самият живот: преливаща от обещания, които Дядо Коледа понякога просто не може да изпълни."

На среща й застава интригуващият Бьорн, който й предлага помощ срещу помощ. Той ще я заведе до куфара й, а в замяна тя трябва да помогне на него и елените му да се приберат у дома. По всичко личи, че ще се наложи Халей да пропътува голяма част от Лапландия, за да стигне до крайната цел.

„Вече знам - има само един начин да стигнеш до края на пътуването си. И той е да не спираш, докато не пристигнеш, а когато го сториш, там може да те очаква съвсем ново начало. Но в настоящият момент единствената ми възможност е да продължавам.“

Бьорн е еленовъд, който е избягал от дома в преследване на мечтите си. Страстта към тях го е отдалечила от близките му хора, когато са имали най-много нужда от него. И сега той е тук, готов да поправи стореното. Силата му е очевидна, сякаш е от стомана и нищо не може да го отклони от пътя, който е поел.

„Бьорн затвори очи и най-сетне потъна в сън. Сънува, че е навън в тундрата, сам, с кучетата и елените, сънуваше как ледът се пропуква под тях и сякаш корените му са изтръгнати изпод краката, но всеки път тя го спасяваше. Колкото повече се опитваше да я отърси от съня си, тя успяваше да пропълзи вътре и да спаси стадото му, поминъка му, корените му и него самия.“

 

През смях и сълзи Джо Томас ни разказва една „бяла“ и трогателна история за случайната среща. Среща на двама души, които търсят начин да продължат, въпреки тежките си съдби. Защото както хубавите, така и лошите моменти са уроци, които ни променят, а дали ще си вземем поука само времето ще покаже.

"Знам, че е настъпил момента да спра да бягам и да се крия. Не мога да се чувствам виновна за това, че съм жива или че имам чувства отново. Никога няма да те забравя! Ти си част от мен! Но трябва да спра просто да оцелявам и да започна да живея.“

"Толкова си увлечен да преследваш това, което би искал да имаш, че пропускаш това, което е точно под носа ти.“

 

 

Автор на текста: Десислава Комитова-Воева, книжарница "Хермес" - Стара Загора