Третият роман на Камелия Кучер - „Сън“, събира герои с различни съдби и от различни обществени прослойки. Книгата среща хора, които не би трябвало да се срещат, влюбва ги, когато би трябвало да ги разделя, подтиква ги да се търсят тогава, когато трябва да бягат един от друг.

Романът проследява историята на три семейства, чийто общ знаменател е един – невъзможността на бащата да покаже правилно любовта си към собствените си деца. Изпълнени с предразсъдъци, с амбиции, с мнителност и най-вече с добри намерения (а една поговорка казва, че именно с тях е постлан пътят към Ада), мъжете, които трябва да бъдат опора на семействата си, се превръщат в техни разрушители.

С романите си „Дом“ и „Нощ“ Камелия Кучер доказа, че не е автор, който отказва спасение на героите си. Тъкмо обратното – тя винаги успява да изглади различията помежду им, изгражда ги достатъчно силни, че да простят на другите, а също така им помага да намерят опрощение за собствените си грехове. Както и в предходните романи, така и в „Сън“ главният герой е мъж, чийто живот се проследява от детството му. Както и в предходните романи, така и в третия, главният герой рано среща любовта и тя белязва целия му живот. Но Жоао е изтъкан от противоречия – изпълнен е с любов, а трудно я показва; когато тя се доближи до него, намира начин да я отблъсне; когато тя бяга от него, добива решителност. За Жоао семейството е ценност, но само ако отговаря на неговите изисквания. Камелия Кучер създава сложен образ, към когото читателят подхожда с разбиране, именно защото познава биографията му. Сложните отношения с баща му и първата му среща с дядото на любимата му го превръщат в човек, длъжен да се доказва, жаден за чуждото одобрение, но самият той рядко дава своето. Зад трудния си характер Жоао крие ранимата си същност на момче, жадуващо любов и щастие.

Снимка: Книжарница "Хермес" - Варна

 

Някои хора казват, че противоположностите се привличат. Любимата на Жоао обаче е негов двойник. В силата на любовното чувство, в преградите, които издига и стените, които иска да разруши, Белен е копие на Жоао. Също толкова белязана от семейството си, колкото е и той, тя се стреми да превъзмогне миналото, за да изгради щастливо бъдеще. Тяхната връзка преминава през годините като кораб в бурно море – ту вълните я разклащат чрез съмнения, ту зад тъмните облаци се появяват слънчеви лъчи, които да вдъхнат нов живот на любовта им.

„Сън“ е история за семействата такива, каквито са – несъвършени, обременяващи, деформиращи, но също така е роман за надеждата, че всеки може да превъзмогне болката и да спечели щастието, от което много често сам се отказва.

А в моментите, в които надеждата се губи от погледа и хоризонтът изглежда мрачен, тогава е нужно човек да си припомни това, което казва бащата на Жоао: „Ние всички се обичаме по своя си начин, не е ли така?“

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе