В един свят, в който човек постоянно е забързан, няма време за нищо, а ценностите са отдавна изчезнал вид, който трябва да се запише в Червената книга, Джером. К. Джером ни представя теми, които всеки един обсъжда с близък приятел или поне веднъж се е замислял за тях. Може ли любовта с годините да се превърне в механизъм на добре смазана машина, може ли домашните любимци да ни бъдат качествен барометър дали един човек е подходящ да ни бъде приятел, или не, и каква е цената на успеха в живота? Интересни въпроси, които предизвикаха не един и два повода за размисъл в моето битуване.

Първоначално бях скептично настроена към "Празни мисли на един празен човек", защото това е вторият ми опит да я прочета и за мое учудване се оказа успешен. По принцип харесвам отделните разказки, защото те ти предоставят различни истории, а не един сюжет, който може да те отегчи. 14 теми, които неусетно те потапят в размисъл и те карат да се запиташ: ,,Ами на мен случвало ли ми се е?“ или ,,Аз такъв ли съм?“ Тънък английски хумор, леки и непретенциозни сюжетни линии, които обаче оставят силен отпечатък в душата на читателя и той без да се хване мисли ли, мисли за кратките, но поучителни разказки.

,,Дребните детайли определят смисъла на живота и човешкото съществуване, а не великите резултати.“

Ще споделя мнение за тези, които ми станаха любими. Първият е ,,За лентяйството“, който искрено предизвика доста широка усмивка. Независимо, че е писан през далечната 1886 г., повярвайте ми той важи абсолютно и към днешна дата. В повечето случай хората, които вечно имат ,,много работа“ и които имат извинение за всичко, всъщност нямат абсолютно никакви ангажименти, а още по-важното - нямат и желание да имат. Както обикновено се появява едно ,,НО“ и се оказва, че и лежането не си е работа и трябва да се върши нещо. За да се появи това желание, трябва ,,да отлепя глава от възглавницата и тук не помагат никакви предварителни твърди намерения.“ И ентусиазмът приключва дотук. И така, винаги ще се намира някой, който да ни свърши работата, така че е достатъчно да си полегнем и да бъдем щастливи, нали?

Темата за любовта е основна от векове насам и може би ще е вечна. И тук той разглежда два тип любов- младежкия, импулсвен и много емоционален трепет на първото влюбване, който е присъщ на младите хора и любовта, която е в златната есен на човешкия живот. Четейки размишленията на английския хуморист, постоянно чувах думите на баба, а именно: ,,Едно семейство е здраво, когато никога не пускат ръцете си и взаимно се уважават. Всичко друго е илюзия.“ За съжаление любовта е изкривена през различни призми и както самият автор посочва, ако в известен период любовта е била нежна милувка и честен и искрящ поглед, то сега е нищо повече от проста пресметливост и гонене на личен интерес. А дали любовта не е един трепет, който отминава просто с едно вдишване?

Признавам си, че тази книга остави дълбок отпечатък в съзнанието ми и още дълго ще размишлявам върху темите, които през 1886 г. са вълнували по същия начин един бележит автор на класическата английска литература. И все пак остава усещането, че човек винаги мисли, винаги разсъждава, а останалото... То е просто защитна стена от пораженията, които външният свят волно или неволно нанася на човешката душа.

Автор на текста: Теодора Иванова, книжарница "Хермес" - Стамболийски