Роузи Уолш е английска писателка, автор на няколко успешни чиклит романа, които издава под псевдонима Луси Робъртсън. Под този псевдоним пише и статии за любовта и срещите за списание „Мари Клеър“. Писането и майчинството съчетава и с работа като телевизионен продуцент. „Мъжът, който не се обади“ е петият й роман, но първият, който се появява на пазара със собственото й име, и не спира да й печели почитатели по целия свят.

Роузи Уолш

Разкажете ни повече за себе си и кариерата си?

Родена съм в Югозападна Англия, в красив провинциален район, наречен Котсуолд, който ми се стори идеалната сцена за развитие на сюжета на „Мъжът, който не се обади“. Израснах в малко селце, носещо името Бокс* (не се шегувам), и бях заобиколена от различни животни, едно пиано (което постоянно свиреше фалшиво) и хиляди книги.

Дълго време исках да стана актриса и дори в университета записах специалност Литература и театър, но бързо разбрах, че не съм достатъчно талантлива. Затова се зарових сред книгите и се свързах отново с първата ми любов – думите. Но дори и тогава целта ми не беше да стана писателка. Водех си личен блог и когато навърших тридесет години, едно издателство се свърза с мен и ми предложи да напиша книга. Първата ми реакция беше да откажа, но в крайна сметка реших да опитам и оттогава не съм спирала да пиша професионално.

*Box – кутия, англ. език

Какво ви вдъхнови да напишете „Мъжът, който не се обади“?

Всичко тръгна от една вечеря с моя приятелка – умна, красива, успяла жена. От скоро излизаше с един мъж и двамата обсъждали обща ваканция, когато изведнъж той прекъснал всякакъв контакт с нея. Слушах нейните предположения какво може да се е случило: счупен телефон, проблем със здравето, неочаквана смърт... и се изпълвах с гняв. Защо подобно нещо се случва на такава прекрасна жена? Защо се случва изобщо? И реших да напиша книга за това.

Мъжът, който не се обади Роузи Уолш

Как протичаше ежедневието ви, докато пишехте книгата?

Никога няма да забравя процеса на писане на тази книга. Вместо да умувам над сюжета зад бюрото си, както правя обикновено, този път започнах книгата по време на петседмичен преход по крайбрежието на Корнуол. Правеха ми компания единствено шумът на морето, птиците и вятърът (и приятелят ми, който търпеливо изслушваше идеите ми), което се оказа идеалната среда за размисъл. Когато се върнах пред компютъра си в Бристол, вече имах план за цялата книга.
Прекарах доста време и в долината, в която се развива по-голяма част от действието. През годината се връщах още няколко пъти, записвах си специфични детайли за промените в околността през различните сезони, вдишвах въздуха, правех списъци със звуците около мен... беше магично.

Един въпрос, който задаваме често – имате ли съвет към начинаещите писатели?

Винаги давам един и същ съвет на хората, които искат да пишат – напишете книга. Не вярвам, че човек може да се усъвършенства само с писането на блог, статии, разкази и т.н. Ако искате да напишете роман, единственият начин да се научите как се прави, е като напишете роман. Бъдете готови за грешките и за чувството, че понякога сте изправени пред непосилно трудна задача. Бъдете готови и да лежите будни, опитвайки се да довършите онази глава, върху която работите вече три месеца... Но не се притеснявайте – така се учим.

Не мисля, че е задължително да се включите в курсове по творческо писане или други писателски работилници, въпреки че разбирам защо хората го правят. Със сигурност обаче се нуждаете от обратна връзка. Присъединете съм малка група от пишещи или си намете партньор по писане, с когото да разменяте чернови и се подгответе за редовни забележки. Бъдете отворени към критиката. Но преди всичко – напишете книгата!

 

Вижте повече за книгата на Роузи Уолш тук.