Случвало ли ви се е да започнете някоя книга, предубедени към историята или таланта на автора? Казвате си, типично по български, отсъдили предварително, че книгата едва ли заслужава своите отличия:„С какво пък толкова авторът ще ме впечатли?

Редовно се сблъсквам с читатели, разочаровани от съвременната българска литература. Именно на тях искам да разкажа за "Аз още броя дните". На тях, както и на останалите, които търсят и намират себе си в стойностната и некомерсиална литература.

"Аз още броя дните" на Георги Бърдаров не просто ще ви впечатли. Тя ще ви разтърси! Ще ви събуди от лежерната ви дрямка на сивото битие! Ще ви накара да съжалявате (като мен), че не сте я открили по-рано. Ще пресуши всичките ви предубеждения, че сред сънародниците ни няма достатъчно добри разказвачи на истории. Ще се засрамите, заради дребните проблеми на ежедневието си. И ще се почувствате благодарни, че не живеете във време на война, че може да излезете от дома си спокойни и свободни, защото върху главата ви няма да падне снаряд, няма да ви разстрелят на улицата или да взривят къщата ви, докато спите. Ще осъзнаете какви щастливци сте за това, че всяка сутрин се будите невредими в уюта на собственото си топло и безопасно легло. Също така ще ви накара да мечтаете за любов. Онази – невъзможната, истинската и жертвоготовната, която оцелява и в най-страшните времена – тези на зверска жестокост и човешко (само)разрушение!

„Давор можеше да се измъкне още в началото на войната, а после още няколко пъти – все пак беше сърбин. Остана заради нея. Любовта му бе по-силна от чувството за самосъхранение. Той не беше страхливец. Остана с нея под писъка на куршумите и при ежедневната заплаха за живота им. Давор я обичаше така, както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто.“

Романът проследява едновременно няколко действителни житейски съдби: тази на самия автор (защо и как е поел по пътя на своя творчески труд), на неговия сръбски преводач – Зоран, сам преживял ужасите при обсадата на Сараево през 1993г., и на главните герои – християнинът Давор и мюсюлманката Айда, станали известни като „Сараевските Ромео и Жулиета“. Обречени на войната, но и на силната любов помежду си, те решават да избягат, готови да посрещнат смъртта, но не и раздялата един от друг.

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на хиляди е просто статистика.“

Четирите съдби се разкриват постепенно в художественото повествование, между истински интервюта на очевидци, оцелели и убийци, между смелостта на героите и съдбата на загиналите. Авторът е талантлив художник – умело рисува в главите ви всяка една покъртителна сцена на разруха, кара ви да си представяте обезобразеното лице на войната, но също така да повярвате в красотата и силата на любовта. А всички истории водят до най-важните въпроси: кой запали тази война? И кой спечели от нея?

„Войната не е приключение. Войната е болест като тифа“.

Забравете предразсъдъците си и отделете нужното време на този шедьовър, който напълно заслужава своите отличия. Ще ви остави без дъх, без думи, с горчив вкус в устата и сладка болка в сърцето. Дълго време, след като сте стигнали до финала на книгата, мислите ви ще блуждаят по страниците на романа. И ще броите дните, в които съзнанието ви неусетно ще се връща в края на романа, който така опустошително е разтърсил душата ви.

Автор на текста: Боряна Върбанова, книжарница "Хермес" - Бургас