Лора Филипова работи за насърчаване на детското четене и от 2012 г. е един от главните редактори на сайта „Детски книги“, където публикува ревюта и новини от света на детско-юношеската литература. От 2013 г. е изпълнителен директор на Фондация „Детски книги“, организатор на единствената в България Национална награда за най-добра детска книга, в която жури са децата – „Бисерче вълшебно“. Други успешни проекти на фондацията са кампанията „Читателска щафета“ и инициативата „Пътуващите сандъчета“ на Българската библиотечно-информационна асоциация.


През 2016 и 2018 г. Лора Филипова е сред номинираните в ежегодния конкурс „Жена на годината“, организиран от списание Grazia.


Вижте какво разказва тя за работата си по превода на „Приказки за безстрашни момичета“, впечатленията си от книгата, както и полезни насоки за родители, които планират да я четат заедно с децата си.

 

Лора Филипова: Книги като „Приказки за безстрашни момичета“ са ценен помощник, който задава темите, а след това от нас зависи да се „разговорим“ с детето по най-различни въпроси

 

С какво „Приказки за безстрашни момичета“ се различават от другите приказни истории според теб?


Разликата е в това, че фокусът пада върху женските персонажи. Те са в ролята на приказния герой, който трябва да преодолее някаква трудност, за да получи награда. В тези приказки момичетата и жените са активната страна, а не просто наградата за най-смелия и находчив момък. Те са тези, от чиито действия, сила, ум и смелост зависи собственото им спасение или това на семейството им.

 

Ще открием ли паралели с вече съществуващи приказки, но с нов, различен прочит?


На практика подходът на съставителката Анита Ганери е точно такъв. Тя е взела повече или по-малко известни приказки на народи от различни страни и континенти (Англия, Франция, Русия, Румъния, Африка, Южна Америка, Канада, Китай, Индия) и е направила промени в образите на героините и финалите на приказките.

 

Присъства ли класическата любовна история като мотив в сюжета, или се набляга на приключенията?


Любовта присъства във всички приказки под една или друга форма. В някои от приказките случаят е класически – хубава и умна девойка трябва да се омъжи и родителите й подлагат на изпитания кандидат-женихите. В други се разказва за любовта на майка към децата й („Унанана и слонът“), на дъщеря към баща й („Изумителните приключения на Токойо“, „Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“) или пък към семейството и общността („Нана Мириам и ужасният хипопотам“, „Фън Мин – глава на семейство“, „Сумак и вълшебното езеро“).
Приключения също има винаги. Все пак говорим за безстрашни момичета.

 

Къде са момчетата в тези приказки?


Там са си. :) В по-голямата част от приказките в сборника мъжете и момчетата са същите като в оригиналните приказки. В някои обаче, например „Аталанта, бързоногата ловджийка“ или „Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“, Ганери си е позволила да промени и момчетата. След нейната намеса те оставят избора за женитба в ръцете на момичетата и уважават решенията им.

 

Разкажи ни повече за работата по превода на книгата. Срещна ли трудности? Кое ти беше най-предизвикателно или интересно?


Приказките винаги са ми били интересни, още от дете, и особено приказките на далечни и непознати народи. В работата по „Приказки за безстрашни момичета“ най-интересно ми беше, докато се опитвах да открия оригиналните приказки, използвани от Анита Ганери. Най-голямо предизвикателство се оказа да уцеля верния тон, така че приказките да не звучат архаично, но и да не звучат прекалено съвременно.

 

Като майка на любознателни читатели и автор на ревюта за сайта „Детски книги“, какви са основните послания, които откриваш в книгата? Имаш ли препоръки към родителите, които смятат да я четат заедно с децата си?


Основното послание се крие в заглавието – момичетата да бъдат безстрашни. Към него бих добавила да са упорити, да се вслушват в сърцето си, да разчитат най-вече на себе си и да не позволяват някой друг да взема решения за живота им вместо тях.


Основната ми препоръка към родителите е да четат заедно с децата. В зависимост от детето и семейството, това може да означава нещо различно – родителят да чете на детето, детето да чете на глас на родителите, да се редуват да четат по една приказка или една страница, да четат от кора до кора, да четат по една приказка на ден и на седмица. Главното е да има общуване между дете и възрастен. Книги като „Приказки за безстрашни момичета“ са ценен помощник, който задава темите, а след това от нас зависи да се „разговорим“ с детето по най-различни въпроси. А повече полезни съвети за родители как да отгледат читатели, както и стотици отзиви за детски книги, от които да подберат подходящите за техните деца, възрастните могат да намерят на сайта www.detskiknigi.com, който е специално посветен на насърчаване на четенето сред децата.