„Прекалено шумна самота“ е моята първа и невероятна среща с чешкия писател Бохумил Храбал. Книгата ме привлече със заглавието си, тъй като, признавам си, името на автора не ми говореше нищо. Прочетох анотацията и си казах: Защо не?

„Само на слънцето е позволено да има петна” - Гьоте

Историята ни пренася в Прага, 70-те години на ХХв., в мазето на Хантя, който от тридесет и пет години пресова стара хартия и това е неговата love story. Хантя, „нежният касапин“ пресова старата и мръсна хартия, превръщайки пресованите кубове в произведения на изкуството. И измежду тази мръсна хартия, той успява да спаси редките книги, които прибира вкъщи и страстно чете. Образован против волята си, Хантя започва да живее в света на книгите, да мисли, и да се чуди тези мисли негови ли са или ги е прочел някъде?

Благодарение на книгите, светът на Хантя става по-красив и изпълнен със значение. За всяко нещо „нежният касапин“ намира обяснение в книгите. И пак благодарение на книгите, от човек, който живее в самота, Хантя се превръща в човек, живеещ в прекалено шумна самота, защото в главата му винаги звучат гласове или мислите му се леят с таква сила, че той самият не може да ги догони. Винаги си намира компания и успява да излезе от своята самота.

„Прекалено шумна самота“ ни показва как една на пръв поглед рутинна работа, може да се окаже смазваща, как винаги ще има недоволни, каквото и да правим и колкото и добре да го правим. Романът ни учи да виждаме красотата в сивия ден, да гледаме философски на проблемите и да вярваме в любовта (дали към книги или към хора...) Книгата ни учи да не бъдем люде с пресовани мисли, живеещи в свят, в който дори цялото познание на света не е достатъчно, ако човек сам не пожелае да научи нещо.

„Трийсет и пет години опаковам стара хартия и книги и живея в страна, която от петнайсет поколения насам знае да чете и да пише, живея в бивше кралство, където е било и продължава да бъде обичай и мания хората търпеливо да пресоват в главата си мисли и картини, носещи неописуема радост и още по-голяма тъга, живея сред люде, готови за пакет пресовани мисли да дадат и живота си.“

Храбал използва похват, в който безкрайните леещи се изречения потапят читателя в мислите на персонажите, в света им – обективния около тях и неговото отражение вътре в съзнанията им. „Прекалено шумна самота“ е роман за книгите, роман, в който от всяка страница извира любовта към литературата и изкуството, макар и понякога тази, тежаща два тона любов да застрашава живота ти всяка вечер. Роман, който ще хареса всеки истински ценител на хубавата литература и който може да накара дори нечетящия човек да поиска да хване книга. Колкото до самия Хантя - той е един съвременен философ и мислител, който всеки ще поиска да опознае и който ни е нужен и сега, ще е нужен и в бъдеще.

„И сега всичко това се повтаря вътре в мен, трийсет и пет години натискам зеленото и червното копче на своята преса, но и трийсет и пет години пия кани бира,[...] пия, за да подпомагам мисленето, да стигна по-близо до самото сърце на текстовете, защото нещата, които чета, не ги чета за развлечение, нито да убия време или пък да се приспя [...] защото аз споделям виждането на Хегел, че благородният човек далеч не винаги е благородник и престъпникът далеч не винаги е убиец. “

Оставям на вас да се срещнете с този мислител по неволя. Да го опознаете и да го обикнете. И дано срещата с Храбал и неговия Хантя да остави у вас усещането за красота, за живот (не според установените разбирания) и за любов (към хора, книги, изкуство…)

 

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - Стамболийски