Да намерите неочаквани места за посещение в Италия е най-лесното нещо. Просто трябва да се отклоните от който и да е път.

Из „Ще се видим на пиацата“ от Франсис Мейс


В новата книга от Франсис Мейс, освен вкусни рецепти и полезни съвети за пътуване, ще откриете множество красиви и непознати италиански дестинации. Ето три от тях, които ви каним да опознаете, като се потопите сред страниците на „Ще се видим на пиацата“.

 


Азоло

Дори в Италия, която е изпълнена с очарователни места, Азоло се откроява. Докато преминавате през индустриализираната долина на Венето, внезапно започвате живописно изкачване сред кипариси и тучни поляни, след което пристигате в този непокътнат средновековен град, който изглежда като илюстрация от книга с приказки. Дори има порутена бяла крепост от тринайсети век, Ил Роко, кацнала над града. 

Може би това, че тук през XV век е била заточена Катерина Корнаро, кралица на Кипър, Йерусалим и Армения, е поставило знака на изключителността върху Азоло. Принудена да отстъпи трона си на алчната Венецианска република, тя става владетел на Азоло като компенсация. Трябва да е било голямо падение, но тя приема поста си сериозно и привлича интелектуалци и художници в провинциалната си придворна свита. Дори и сега това наследство е видимо. 


Лече

Лече е град за онези сто хиляди души, които живеят тук, а не туристически град. Повечето сгради са с богати барокови орнаменти, гравирани колони, подпиращи балкони, ограждащи врати и прозорци. Местният пясъчник, pietra leccese, е благодатен материал за гравиране на зверове, красавици, растения, медальони с цветя. Впоследствие се е втвърдил. Сега по него личат следите на времето. Точно в центъра руините на римски амфитеатър ми напомнят за дългата история преди пищната барокова ера. Открит едва през 1938 г., той все още не е напълно проучен. 

Пиаца дел Дуомо – площадът пред катедралата, величественото сърце на града, е един от най-красивите в Италия. Извити стени със статуи върху тях се събират, а после се разтварят към огромното пространство, заето от катедралата с нейната шейсет и осем метрова камбанария, елегантния епископски дворец и други сгради, които изглеждат достатъчно значими, за да бъдат сцена на събития, влияещи на световната история.


Киарамонте Гулфи

Киарамонте Гулфи се огрява от сицилианското слънце от заселването на гърците тук през VІІ век пр.н.е. Този приятен град в днешно време опровергава бурната си история. Завладян и унищожен от арабите през 827 г., той запазва името, получено от тях: Гулфи означава „приятна земя“. Добавеното по-късно Киарамонте е името на човека, издигнал отново града след сриването му със земята през 1296 г.

Като навсякъде другаде наоколо, градът бил поразен от разрушителното земетресение през 1693 г. За разлика от останалите селища, местните построили всичко както било преди, с виещи се тесни и катерещи се по хълма улици, разкриващи панорамни гледки към долината. Силуетът на катедралата „Санта Мария ла Нова“ се извисява над палмите, кафенетата и магазинчетата на правоъгълния Пиаца Дуомо.