Навлизам в непознати води като отгръщам практическия курс на Барингтън Барбър. В предишния „Наръчник по основи на рисуването“ има от всичко по малко за всеки любител на изобразителното изкуство, но настоящата книга се фокусира върху може би най-трудното – рисуването на човешки образи. Безспорно наръчникът е подходящ за напълно начинаещи, тъй като Барбър се наема кратко, точно и ясно да обясни първите и най-важни стъпки, които един портретист трябва да извърви като започва с осмислянето на това какво представлява портретът. Най-напред всеки трябва да е наясно с “отличителните характеристики на човека”, когото ще рисува.

Барбър предлага съветите си много систематизирано. Започва с подробно разглеждане на позицията на главата, нейната форма и светлосенки. Един от най-полезните съвети за начинаещи художници е използването на мрежа. Разграфяването улеснява правилното позициониране на очите, носа и устата, тъй като пропорциите ѝ - 5 мерни единици (хоризонтално) и 7 (отвесно) – са много лесно приложими.

Разглежда се и всяка частица от лицето на човека. От различните форми носове Барбър стига до най-малките разлики в извивките на устните, коментира различните видове ушни миди, навлиза в още по-интересни детайли като дава подробно описание на костите, от които е изграден човешкият череп, всички мускули, намиращи се в областта на главата, от които зависят различните мимики и жестове, променящи изцяло израза на лицето.

Разбира се, когато говорим за портрети, не бива да се фокусираме само върху лицето на модела пред нас. Портретите са най-често в цял ръст. Барбър отделя специално внимание и на пропорциите на човешката фигура.

“Ако възнамерявате да рисувате човешка фигура, трябва да сте наясно с пропорциите на тялото също толкова добре, колкото и с пропорциите на главата…Системата за измерване се основава на класическите пропорции, но тя е приложима само ако тялото и главата са изправени. При всяка друга поза трябва да се доверите на окото си и измерването с палец (визиране).”

Тук вече се появява и напътствие, специално предназначено за вече напреднали портретисти, а това е именно визирането. Барбър обаче предупреждава, “Методът визиране може да се използва и при рисуване на по-големи предмети, като обобщите пропорциите. Това се препоръчва само за опитни художници. Бих посъветвал начинаещите да избягват този подход. За тях е препоръчително да рисуват по-мащабно, отколкото позволява методът за визиране, за предпочитане даже и в размери, по-големи от реалните, за да се виждат грешките по-ясно и да могат да се направят необходимите корекции.”

След подробното разглеждане на мъжката, женската и детската глава и фигура Барбър обръща внимание на заобикалящата среда, а именно декора. Нарича го “един от най-трудните аспекти на предварителния етап от рисуването на портрети”. Позиционирането на отделните части на тялото може напълно да промени това как ще изглежда бъдещият портрет. Позицията на ръцете е от изключително важно значение и говори много за характера на човека, чийто портрет се рисува. Езикът на тялото трябва непременно да бъде взет предвид. Барбър дава пример с портрет на принцеса Елизабет и позицията на нейните ръце.

В този наръчник има и задължителните обяснения за материалите, които се ползват при рисуване на портрети и кои от тях са най-подходящи за определени стилове и техники. Това, което ме впечатлява най-вече, е как практическият курс на Барбър постепенно се превръща и в учебник по история на изкуството. Умело са преплетени любопитни факти около създаването на определени портрети на известни художници и символиката на детайлите в тях, която би убягнала на мнозина. Ето и един от десетките примери: “В портрета “Дамата с хермелина” (1490г.) от Леонардо да Винчи младата метреса на Лудовико Сфорца, херцог на Милано, е изобразена в неформална поза. Отклоненият ѝ поглед говори за свенливост, а семплото облекло показва, че тя няма благороден произход. Има няколко теории защо Чечилия Галерани държи хермелин. През Ренесанса животното е било символ на непорочност, но и се свързвало с бременността. Освен това любовникът ѝ бил член на Ордена на хермелина. Също така може да е и игра на думи с името ѝ, защото gale на гръцки означавало хермелин.”

"Дамата с хермелина", Леонардо да Винчи, Снимка: www.wikipedia.com

Наръчникът по рисуване на портрети е своеобразен неизчерпаем извор на знания за света на изобразителното изкуство.

Преди някой да стане портретист, първо трябва да се запознае не само практически, но и теоретично със спецификите на портретирането, а настоящият наръчник е незаменим помощник в осъществяването и на двете цели, независимо от това дали сме начинаещи или напреднали.

 

Автор на текста: Жасмина Митева, книжарница "Хермес" - Велико Търново