„Морски записи“ са дебютът на Антон Георгиев като автор. Те обединяват разкази, поезия и мисли, вдъхновени от живота му между морето и града. С красив, изчистен и интригуващ стил, Антон има какво да ни каже.

Антон Георгив - интервю

 

Представете ни Антон Георгиев в едно изречение. 
Все още се опитвам да живея така, че да мога да побера своето описание в едно изречение. Засега не успявам.

Страницата „Морски записи“ във Фейсбук е създадена през лятото на 2018 г. Как се роди идеята за страницата и след това – за книгата?
През 2013-а прекарах по-голямата част от годината край морето. Живях там, не бях просто турист и успях да видя неща, различни от плажа, баровете и ресторантите. Морето крие един свят, който е много повече от това. Сблъсках се с хора, истории, места, усещания... Дълго време ги държах в себе си, преди да намеря форма, с която да ги разкажа. В един момент се появи името – „Морски записи“. Така тръгна всичко. Усетих, че тези две думи носят специална сила. Направих страница и писането ми летеше, а хората го харесаха. Освен разкази, започнах да пиша мисли и поезия. Натрупаха се много неща, които станаха красиви, значими и предизвикващи емоция. Реших, че заслужават да живеят и в книга. Защото книгата тежи. Издателство „Хермес“ повярва в мен и сега давам това интервю, а книгата идва.

Къде ви намира писателското вдъхновение най-често – на плажа, в планината, на работа...?
Вдъхновението е странно и непостоянно нещо. Не се подчинява на места и време. Събира каквото му е нужно от всяка ситуация, пази детайли, които изкристализират в най-различни моменти. Често пиша през нощта. Когато е тихо и спокойно.

В „Морски записи“ читателят ще открие разкази, стихове, кратки мисли. Кой от тези подходи за изразяване ви е най-любим и защо?
Невъзможно е да избера. Поезията е музика. Тя звъни, лети, скача и танцува. Разказите създават светове, потапят в истории, карат те да попътуваш с тях и да се вгледаш малко повече в това, което имат да ти покажат. 
Кратките мисли са синтез – улавят чувство, идея, усещане и го предават по ударен начин.

Има ли ваша творба, която носи по-специално значение за вас?
Всичко е лично. Всеки текст носи специално значение за мен, защото е свързан, вдъхновен и създаден на базата на чувства, които са минали през мен.

Кои писатели и книги харесвате и защо?
Живея с думите на много писатели. Обожавам поезията на Рилке, Христо Фотев, Николай Лилиев. Те са ми мерна единица за искреност, чистота, красота. Никога не ми омръзва да чета Джером Джером. Чета Ремарк, Хемингуей, Чехов, Йовков, Маркес... И много, много други. Чета 4–5 книги паралелно. Обичам и съм повлиян от теориите на Юнг, чета и него. Често се връщам и към различни любими философи – древногръцки, източни, Ницше... Мога да продължа да изброявам автори и книги. Мечтая за време, мечтая да мога да прочета още толкова много неща.

Споделете един любим морски спомен, свързан с книга или четене.
Обичам късния септември по морето. Хората са малко, водата е топла, слънцето пече по-кротко. Тихо е и е най-хубавото време за четене на плажа. Точно в няколко такива дни успях да прочета една изключителна книга за едно велико приключение, променило начина, по който мислим – „Магелан“ на Стефан Цвайг.

В днешното забързано ежедневие започваме да се отдалечаваме от природата, от хората и сякаш губим представа за важните неща в живота. Но вашите текстове ни пренасят в един по-спокоен свят, в който времето е спряло, човек може да усети пясъка, вятъра, слънцето и да се почувства истински щастлив. Това ли искахте да предадете на читателите? И имате ли някакво послание, което да отправите към тях?
Морето е огледало. Това са и „Морски записи“. Огледало, в което може да откриеш един красив свят, който е заключен във всеки един от нас.

 

Вижте повече за книгата тук и за предстоящата й премиера във Варна тук.